Това беше любимият спомен на Хана от зимната ваканция, но сега се питаше дали двамата с Лукас не би трябвало да се занимават с нещо по-зряло. Като например да се промъкнат в „Мандарин Ориентал“ в Ню Йорк и да пазаруват бижута на Пето авеню.
Коридорът беше почти празен и много учители вече затваряха вратите на класните си стаи. Хана тръгна по коридора и отметна назад коса, опитвайки се да се отърси от усещането за неудобство. От вътрешността на чантата й се разнесе тих звук, който я накара да подскочи. Беше мобилният й телефон.
В стомаха й постепенно започна да пулсира едно мъничко семенце тревога. Когато погледна към екрана, тя е облекчение видя, че съобщението е от Лукас. Забравих да попитам, пишеше той. Ще се видим ли днес следобед? Прати ми съобщение.
Класическата музика, която се носеше от тонколоните по време на междучасията, утихна, което означаваше, че Хана закъснява. Беше забравила, че предложи на Лукас да му помогне да си избере нови дънки в мола. Но въобще не й допадаше мисълта Кейт, Наоми и Райли да пазаруват рокли без нея, а й се струваше странно Лукас да се мотае с тях.
Не мога, отговори му тя, като набираше текста, докато вървеше по коридора. Съжалявам.
Натисна бутона ИЗПРАЩАНЕ и затвори телефона си. Когато зави зад ъгъла, видя новите си най-добри приятелки, които стояха в края на коридора и я чакаха. Тя се усмихна и се приближи до тях, изтласквайки всяко смазващо чувство за вина от главата си. Все пак тя беше Хана Мерин и беше великолепна.
18.
Съдебно жури от един
Четвъртък вечерта Спенсър седеше на масата в трапезарията съвсем сама. Мелиса беше излязла с приятели преди около час, а родителите й се бяха прибрали в стаята си, след което чевръсто се измъкнаха през входната врата, като само й казаха довиждане. Тя трябваше да прерови хладилника в търсене на нещо за вечеря и да се задоволи с няколко останали кутии с китайска храна.
Спенсър се взираше в купчината писма на кухненската маса. От колежа „Фениуърт“, някакво затънтено училище в централна Пенсилвания, й бяха изпратили справочник и писмо, в което заявяваха, че биха я приели с удоволствие. Единствената причина „Фениуърт“ да я допусне да кандидатства най-вероятно беше богатото й семейство. Парите, които смяташе, че й се полагат по рождение — до този момент.
Спенсър измъкна сайдкика от джоба си и провери електронната поща за трети път през последните петнайсет минути. Нямаше нищо от сайта за осиновени. Нямаше ново съобщение от зловещия нов А. И, за съжаление, нямаше нищо от Уайлдън. Както й беше предложила Хана, тя му се обади, за да му каже за бележката, която беше получила в библиотеката, като не пропусна да добави, че някой я е наблюдавал през прозореца.
Но Уайлдън й се стори отнесен. Или може би той също не й вярваше — може би смяташе, че Спенсър не е благонадежден свидетел. Отново я успокои, че просто някое отегчено хлапе си прави шеги с нея, и че всички в полицейския участък на Роузууд разследват произхода на съобщенията. След това й затвори по средата на следващия й въпрос. Тя се втренчи невярващо в телефона си.
Кендис, чистачката, започна да чисти печката и стаята се изпълни с миризма на евкалипт от препарата, който използваше. Малкият телевизор с плосък екран, който стоеше върху шкафа в кухнята, предаваше „Следващият топ модел на Америка“, любимото шоу на Кендис. От кетъринг фирмата бяха донесли част от продуктите за съботното благотворително събиране, а дистрибуторът на алкохол беше оставил няколко каси с вино. На кухненския плот бяха оставени три-четири големи бутилки, които непрекъснато напомняха на Спенсър, че тя не е включена в подготовката. Ако беше, тя със сигурност нямаше да поръча мерло — щеше да предпочете нещо по-изискано, като бароло8 например.
Спенсър погледна към телевизора, където група красиви момичета вървяха по импровизиран подиум в морга, и представяха нещо, което приличаше на смесица от бански и усмирителна риза. Внезапно екранът стана черен. Спенсър наведе глава. Кендис изпъшка разочаровано. Телевизорът примигна с ново лого. „Прекъсваме заради важни новини от Роузууд“ — разнесе се глас. Спенсър взе дистанционното и усили звука.
Един репортер с опулени очи и ниско подстригана коса стоеше пред сградата на съда в Роузууд.
— Получихме нова информация във връзка с дългоочаквания процес за убийството на Алисън Дилорентис — обяви той. — Въпреки спекулациите за липсата на убедителни доказателства, преди минути от офиса на областния прокурор заявиха, че процесът ще започне както е обявено.
8
Италианско вино, наричано „Кралят на вината и вино на кралете“. Произвежда се в провинциите Кунео, Алби и Пиемонт. — Б.пр.