Леденият въздух я шибна по лицето. Когато стигна до колата си, тя се облегна на капака, за да възстанови равновесието си. Не посмя да се обърне и да погледне към ресторанта. Най-добре щеше да е да влезе в колата, да си тръгне и повече да не се връща тук.
Вятърът подвяваше снежните преспи на пустия паркинг. Голямата улична лампа над главата й примигваше и се полюшваше. Изведнъж нещо изшумоля зад един голям „Кадилак Ескалейд“. Две паркоместа по-нататък Емили стоеше настръхнала. Това сянка ли беше? Имаше ли някой там? Тя бръкна в чантата за ключовете си, но те се бяха пъхнали някъде.
Телефонът й изписука и Емили тихичко извика. Тя бръкна в джоба си с трепереща ръка.
Имате 1 ново съобщение.
Тя го извика на екрана.
Здрасти, Ем — не е ли гадно бившето ти гадже да се появи и да съсипе романтичната вечер? Чудя се как ли е знаела къде да те намери… Приеми това като предупреждение. Ако се разприказваш, миналото ти ще бъде най-малкият ти проблем.
Емили прокара пръсти през косата си. Точно така беше станало — А. беше изпратил съобщение на Мая, че Емили е в ресторанта, и тя веднага е тръгнала да си отмъсти. Или дори още по-лошо, може би Мая беше новият А.
— Емили?
Тя се обърна с разтуптяно сърце. Зад нея стоеше Айзък. Той не беше облякъл палтото си и бузите му пламтяха от студа.
— Какво правиш тук? — попита той.
Емили впери поглед във флуоресцентните линии, които очертаваха местата за паркиране.
— Р-реших, че е по-добре да си тръгна.
— Защо?
Тя мълчеше. В гласа на Айзък нямаше гняв. Той звучеше… объркано. Тя погледна през прозореца на ресторанта към сервитьорките, които обикаляха масите. Възможно ли беше Мая да не е казала нищо?
— Съжалявам за онова, което казах вътре — продължи Айзък, като трепереше от студ. — Че съм дошъл на среща с теб. Не исках да прозвучи така.
Лицето му пламтеше от искрен срам. Внезапно Емили видя случилото се от неговата перспектива — онова, което той беше изпуснал несъзнателно, деликатната грешка, която смяташе, че е направил.
— Не се извинявай — избъбри тя, сграбчвайки измръзналите му ръце. — Господи, моля те, не се извинявай!
Айзък примигна. Ъгълчето на устата му се изви в колеблива усмивка.
— Исках това да бъде среща — въздъхна Емили. Щом го изрече, разбра че това е чистата истина. — Всъщност за онази благотворителна среща на „Роузууд дей“, на която ще работиш… Попитай баща си дали ще те пусне от работа. Бих искала да дойдеш с мен… като мой кавалер.
Айзък се ухили.
— Мисля, че един път все ще може да ме пусне. — След това стисна силно ръцете й и я придърпа към себе си. И тогава, като че ли току-що му беше хрумнало, той промърмори: — Какво беше онова момиче в ресторанта?
Емили се вцепени, изпълнена с остро чувство за вина. Трябваше да каже истината на Айзък, преди А. да го направи. Толкова ли беше лошо? Не беше ли опитвала цялата есен да говори открито за това?
Но не — сделката беше Емили да си мълчи за А., а А. няма да се разприказва пред Айзък. Нали? В прегръдките му беше толкова топло и уютно, че въобще не й се искаше да разваля мига.
— О, просто момиче, което учи в моето училище — най-накрая отговори тя, преглъщайки истината. — Нищо важно.
20.
Дотук с новия татко
Час по-късно същия ден Ариа седеше строго на дивана в стаята си. До нея се беше настанил Майк, който разцъкваше своето „Уии“9, което Байрън му беше купил за Коледа в опит да се извини за това, че е разбил семейството им и че Мередит е бременна от него. Майк си правеше поредния аватар, прехвърляше опциите за очи, уши и нос.
— Защо не мога да направя бицепсите си по-големи? — изръмжа той, преценявайки героя си. — Изглеждам толкова хилав.
— Трябва да направиш главата си по-голяма — промърмори Ариа.
— Искаш ли да видиш аватара, който Ноъл Кан направи за теб? — Майк се върна на основния екран, хвърляйки на Ариа поглед, подсказващ, че някой все още я харесва. Ноъл си беше паднал по нея през есента. — Направи и един за себе си. Вие двамата може да се съберете в Уии-ленд.
Ариа просто се отпусна назад, бръкна в голямата пластмасова купа в средата на дивана, взе си една царевична пръчица и не каза нищо.