— Нещо такова. Не ме интересува как ще го направиш, стига да го намериш.
— Не те интересува?
— Не… никак.
— Е, добре. — Гледах го замислено. — Надявам се, че не искаш да ми прережат по-бързо гърлото, за да се пести време.
— Почакай малко, не е чак толкова лошо. Нека да ти обясня — каза бързо Джудън. — Напоследък си станал толкова кисел, че и на куче може да му се догади от теб.
— Не съм виновен, че кучето ти има слаб стомах.
— Остави кучето. Медокс иска да плати разноските ти, така че той е обмислил всичко. Ще бъде страхотна вестникарска история. Погледни го от тази страна. Някакъв нещастен стар човек без пукнат грош пристига в „Ню Йорк Рипортър“ и моли за помощта им. Изчезнала е дъщеря му и той иска да знае, дали те могат да я открият. И какво правят в „Рипортър“?
— Пребиват го и го изхвърлят в асансьорната шахта, но преди това му събуват чорапите, за да направят от тях ръкавици за Медокс — отговорих с готовност.
— От „Ню Йорк Рипортър“ му казват: „Дадено, наш човек, ние ще я намерим“ — продължи Джудън, като ме гледаше с неодобрение. — Публикуват историята на първа страница заедно със снимка на момичето. Поместват и снимката на стария човек, само за да покажат, че няма измама в цялата работа. „Блондинка, отвлечена от мексикански бандити. 25000 долара награда. Бащата на изчезналото момиче е съсипан от скръб.“ „Ню Йорк Рипортър“ обявява всенародно търсене. Схващаш ли идеята? После ти намираш момичето, написваш статията и го довеждаш обратно в Ню Йорк. Медокс е уредил бащата на момичето да чака в приемната и ги му предаваш дъщерята. „Рипортър“ получава овациите. Идеята е страхотна.
— Значи горкият стар Медокс е психясал накрая — казах аз, поклащайки натъжено глава. — Не се изненадвам. Винаги съм мислил, че след време ще откачи. И как реагира мисис Медокс? Трябва да е било голям шок за нея. А дъщеря й? Онази хубавичката, пъпчасалата и кривогледата. Това ми напомни нещо, успя ли да си поговори вече с нея един от най-добрите й приятели?
Джудън изпи питието си и запали цигара.
— Това е работата, Милън. Можеш да се правиш на забавен, колкото си искаш, но нямаш избор. Медокс каза, че ако не я откриеш до една седмица, ще работиш за някой друг или изобщо няма да работиш.
— Така значи е казала онази отровна змия — отговорих аз, като се изправих в стола. — Е, можеш да му предадеш какво да прави с работата си. Лъже се, ако мисли, че може да ме заплашва! Мога да получа всяка хубава работа, която си поискам. Няма да става нужда да я искам дори. Трябва само да се появя в някоя вестникарска редакция и издателите ще се втурнат към мене. Медокс! Всички знаят що за плъх е. Да ме заплашва, че ще ме уволни! Това е смешно! Къде ще намери друг мозък като моя — все пак, как, по дяволите, да открия това момиче?
— Няма да е трудно — отвърна ухилен Джудън. — Имам снимката му. Кара голям, тъмнозелен кадилак, по професия е фокусник и изглежда страхотно. Името му е Мира Шамуей. Последните сведения за него са от този град.
— Слушай, Пи Джей — произнесох сериозно. — Сигурно има стотици момичета в Ню Йорк, които се водят за изчезнали, защо да не потърсим едно от тях? Искам да се върна на Бродуей.
— Съжалявам, Милън — отговори той. — По-добре измисли какво ще правиш. Историята гръмна тази сутрин на първа страница.
Извадих уморен бележника си.
— О’кей — рекох — Давай данните. Име Мира Шамуей. С какво каза, че се занимава?
— Прави фокуси — отговори Джудън с широка усмивка. — Не е много стандартно, нали? Преди да се скара с баща си, двамата са работили във вариете. После започнала самостоятелно. Сега както разбрах работи в нощни клубове. Баща й твърди, че е много добра в занаята.
— Никога не вярвам на онова, което родителите казват за децата си — отвърнах студено.
Записах си още някои и други сведения и прибрах бележника си.
— Какво е накарало Медокс да мисли, че са я отвлекли бандити?
Джудън повдигна рамене.
— Това е неговата версия. Трябва да я поддържаш, Милън. Ако не са я отвлекли, трябва да го нагласиш, че да го направят. Нямаш ли под ръка някой разбойник, който би свършил работата за няколко долара?
— Какво искаш да кажеш? — попитах, като го гледах втренчено.
— Е, възможно е тя да се забавлява някъде и да е забравила да извести стария си баща къде се намира. Знаеш, че не можем да си позволим да оставим всичко да се провали. Ако не е отвлечена, трябва да се погрижиш да го направят. Не е нужно да те уча, нали?
Това започваше да ме тревожи.
— Ако мислех, че говориш сериозно, Пи Джей, щях да накарам някой да прегледа главата ти — казах аз.