Тя помаха на двете хлапета, които седяха и гледаха със светнали очи, и тръгна обратно към салона.
Богъл извади едно сребърно песо и го хвана така, че децата да го виждат. После с уморен, но тържествуващ израз в очите, посочи обувките на Мира. Те откликнаха на жеста му светкавично. Тя дори не успя да се затича. Нададе уплашен вик, после краката й полетяха нагоре и тя тупна на земята с шум, който прозвуча като музика в ушите на Богъл. Мира изчезна под двете деца.
Богъл седна и се отпусна. Чуваше се остър, режещ звук на разкъсван плат. Това сякаш му доставяше удоволствие. За първи път, откакто се бяхме срещнали, той беше щастлив.
— Хубава работа вършат — рече безгрижно и като улови погледа ми, добави: — Нали ти казах, че са чудесни малки сополанковци?
Глава шеста
През следващите два дни имах много работа. Бяхме решили да тръгнем за Пепоцтлан във вторник, а това беше само след три дни. Имаше още много неща за уреждане. Трябваше да намерим рокля за Мира, в която да изглежда като една Слънчева дева, което бе възможно единствено в Мексико Сити. След малко безпокойство Джудън успя да ни я достави. Помислих си, че приятелката му, медицинската сестра, сигурно има пръст в тази работа. Знаех, че той сам никога не би намерил толкова зашеметяващо нещо. Дори Мира бе доволна. Представляваше нещо средно между нощница и халат на Ейми Макферсън. Роклята беше семпла, но съвсем по мярка и Мира изглеждаше великолепно в нея. Нищо не може да се сравни с комбинацията от бяла коприна и руси коси. Когато я облече, Мира приличаше на момиче, което никога през живота си не бе казало лоша дума или бе направило нещо лошо.
— Това дете прилича на светица — каза ми Док, когато тя отиде да се съблече. Старият човек почти плачеше. — Да, тя прилича на светица.
— Ако под това разбираш Свети Бърнард, съгласен съм с теб — изръмжа Богъл. — Този камуфлаж не може да ми хвърли прах в очите.
Не се тревожех какво мисли Богъл. Той не влизаше в сметката. Ансел беше прав. Мира изглеждаше точно по сценария и ако тя не успееше да впечатли индианеца, бях готов да се откажа.
Освен подготовката около външния й вид, прослушването и подбора на няколко хубави, ефектни трика от нейния репертоар, трябваше да се погрижа и за епизода с отвличането.
Това не беше толкова лесно. Не мислех да споделям с Ансел или с Богъл тази част от сценария. Трябваше да намеря някакво оправдание, за да се свържа с моя мексиканец и да му обясня какво искам от него.
След като го открих, останалото бе лесно. Той веднага възприе идеята ми. Познавах го от скоро, името му беше Бастино. Той бе дребен разбойник, не успял да направи особена кариера. Бях му услужил веднъж и знаех, че мога да разчитам на него. Всичко, което исках да стори, бе да отвлече Мира от хотела в Пепоцтлан, след завръщането и от Куинтъл. Уговорихме се. Казах, че ще го предупредя, кога да потегли. Връчих му сто долара в аванс и му обещах още триста, ако успее.
Смятах, че всичко е подредено чудесно, но на сутринта, когато трябваше да потеглим за Пепоцтлан, се случи нещо, което промени целия план.
Точно се качвахме в колата, когато дотича момчето от пощата, с облещени очи.
— Какъв е проблемът? — попитах аз, като тръгнах да го посрещна.
То ми подаде телеграма и отстъпи, наблюдавайки лицето ми с жив интерес. Пъхнах половин долар в ръката му и се върнах към колата, като отварях телеграмата по пътя. Беше от Джудън. Изругах тихо под носа си, когато прочетох, какво ми пише. Тримата ме наблюдаваха.
— Това проваля всичко — казах и се наведох се към колата. — Избухнала е революция по хълмовете и аз трябва да замина като наблюдател.
— Какво искаш да кажеш с това… революция? — попита рязко Ансел.
— Поредното въстание — отговорих с отвращение. — Не могат ли тези момчета да стоят мирни пет минути? Банда разбойници нападнали няколко федерални войника и им отрязали главите. От столицата е тръгнала Федерална войска, за да се справи с тях. Трябва да отида там и да направя репортаж от мястото на битката. Това може да продължи седмица.
— Не можеш да постъпиш така — възпротиви се Ансел. — Уредил съм всичко с Куитъл. Ако сега не заведем Мира при него, никога няма да го направим.
Помислих за момент. Той беше прав. От друга страна обаче, трябваше да се погрижа и за „Рипортър“. Прекрасните американски читатели искаха да научат нещо повече за федералните войници, чиито глави бяха отрязани. Не всеки ден четете за подобни дребни нещица.
— Съжалявам — казах аз, — но ще трябва да справите с тази работа без мен Съвсем просто е и мисля, че ще свършите за няколко дни. Ще се срещнем в Пепоцтлан. Заведете Мира да види този Куинтъл и после ме чакайте в странноприемницата.