— Всичко е наред с главата ми — отсече той. — Но ще имаш много неприятности в работата, ако не предприемеш някакви действия, и то веднага.
— Действително ли искаш да ми кажеш, че ако това момиче просто си прекарва весело някъде, аз трябва да уредя да бъде отвлечено от някой скапан мексиканец?
— Да, така е. Няма да е трудно. Ние ще платим разноските.
— Ще направите и нещо повече — добавих. — Ще ми изпратите писмено указание с вашите подписи. Ако бъда забъркан в случая, съществуват куп обвинения, свързани с отвличане.
— Няма да получиш указание, но някой ще получи награда от двадесет и пет хиляди долара.
— Искаш да кажеш — да настоявам за наградата? — попитах го аз, заинтересуван за първи път.
Джудън се направи, че не чува.
— Зависи от това, дали ще я поискаш — каза той. — Медокс, естествено, не очаква да го направиш, но ако го улучиш в приемната, точно когато предаваш момичето, ще му бъде трудно да се измъкне.
Мислех си, че Джудън е двуличен мошеник, а той се оказа добър приятел.
— Ще го запомня — казах. — Да пием още по едно?
Той поклати отрицателно глава.
— Прибирам се вкъщи. Тази вечер е ред на децата да излязат и аз трябва да се погрижа за гледачката им.
Засмях се. Не ми костваше нищо и ако човекът се мислеше за забавен, защо трябваше да го разочаровам?
— О’кей, тръгвам след Мира Шамуей. Що за име, все пак? Къде е снимката?
Джудън я извади от портфейла си и я постави на масата.
— Ако в спалнята на тази дама има пожар, на пожарникаря ще му трябват пет часа да го угаси и още пет яки мъже, за да измъкнат пожарникаря от спалнята и.
Взех снимката. Беше си отишъл, преди да успея отново да си поема дъх.
Глава втора
Преди да продължа, искам да ви разкажа, как Мира Шамуей се е срещнала за първи път с Док Ансел и Сам Богъл. Тъй като не съм бил там по онова време, ще ви разкажа историята така, както я чух по-късно.
Док Ансел и Богъл седели в кафенето на Лоренцано. Били ли сте някога там? Това е малко заведение, скрито зад дебели каменни стени. В туристическите справочници пише, че вътрешният му двор е чудесна илюстрация на живота по време на стария мексикански режим. Ако тази подробност няма значение за вас, и с мен е същото, така че голяма работа.
В средата на двора има фонтан от дялан камък, около който са подредени железни маси и пейки. Над балдахина, образуван от листата на древни кипарисови и бананови дървета, блести небето. Можете да си представите, че това наистина е много приятно кътче. В многобройните дървени клетки по верандата подскачат пъстроцветни папагалчета, които цвърчат и писукат около вас, и ако за първи път сте в страната, ще усетите много от типичната за Мексико, атмосфера.
Та тези двамата, Док Ансел и Богъл, си седели на масата, отпивайки от топлата бира, когато Богъл вдигнал очи и съзрял яркоруса блондинка, появила се внезапно иззад група индиански улични търговци. Зърнал я съвсем за кратко, преди да изчезне отново в тълпата.
— Сам! — казал остро Док Ансел — Трябва ли да ти повтарям непрекъснато, че жените са отрова?
— Мираж ли беше това? — попитал Богъл, изправяйки се с мъка на крака и се взрял с копнеещ поглед в неясните сенки. — Наистина ли видях онова, което си мисля?
Док Ансел оставил вилицата и ножа. Той бил сбръчкан, дребен мъж с чорлав бял перчем на главата.
— Трябва да внимаваш за жлезите си, Богъл — предупредил го той. — Има си време и място за всичко.
— Винаги това повтаряш. Какво време имам аз? Кога, по дяволите, се задържаме достатъчно дълго на едно място, че да мога да направя каквото и да е? — отвърнал Богъл, като седнал отново.
— Бедата с тебе е… — започнал Ансел, но Богъл вдигнал предупредително ръка.
— Няма нужда да ми казваш — рекъл той и побутнал чинията си с внезапно отвращение. — Зная. Излиза, че ми се привиждат разни неща. Колко още ще стоим в тази страна? До гуша ми дойде Какво ще кажеш да превземем някой влак и да се изметем оттук? Няма ли въздухът на Чикаго да ни се отрази по-добре, като разнообразие?
— Още ти е рано да се връщаш у дома — напомнил му любезно Ансел.
Богъл се намръщил. Той бил едър, як мъжага и мръсният, дочен костюм му седял лошо. В миналото бил гангстер и по време на сухия режим работел за Малкия Бърни. След отменянето му се преместил в Чикаго. Опитал да се подреди като шеф на банда, но не бил достатъчно умен, за да организира нещо наистина голямо така че да си струва разноските. Една нощ се забъркал във въоръжена схватка с полицията. Двама от полицейските офицери били ранени и Богъл се оказал изкупителната жертва Спрял да бяга чак когато стигнал в Мексико. Тук се чувствал относително сигурен. През последните шест месеца работел с Док Ансел, който продавал патентовани лекарства на индианците мая.