Пабло сграбчи Мира и въпреки че тя продължаваше го удря, драскайки като дива котка, той я държеше без усилие. Дори не стана от стола си. Стискаше в огромната си лапа двете й китки, като извиваше и мачкаше пръстите й. Пребледняла като фурия, Мира се мъчеше да се отскубне от него и го блъскаше диво. Внезапно той я дръпна към себе си, като се хилеше възбудено. С рязко движение, сякаш изстреляна от оръдие, тя се опря в него. Със свободната си ръка Пабло я сграбчи за косите и задърпа главата й назад, докато Док си помисли, че ще й счупи врата.
— Ако ушите ти бяха по-дълги, зайче, щях да ти ги откъсна — каза той, като се хилеше. — Застани на колене.
И той я бутна със сила на дъските.
От купчината мъже внезапно изскочи Богъл. Приличаше на мечка, нападната от вълци. От години не се беше бил така. С трима мъже, увиснали на краката му, и един гризър на гърба, той се огледа наоколо, търсейки Мира. Когато видя какво прави Пабло с нея, Богъл нададе гневен вик. Той се наведе и посегна към мъжете, уловили го за краката. Огромните му юмруци се стовариха върху извърнатите им нагоре лица. Гризерът на гърба му удвои усилията си. Той го удряше, драскаше и боксираше, но Сам дори не забелязваше. След като освободи краката си и изрита мъжете, той се нахвърли върху Пабло. Малкият гризер на гърба му вдигна ръце и го заудря с юмруци. Богъл изрева като ранен бик. Едната му ръка се пресегна и се затвори върху лицето на мексиканеца. Дебелите му пръсти започнаха да стискат. Гризерът се вкопчи в стоманената хватка, но Богъл рязко го метна настрани. Той се стовари върху парапета на верандата и остана неподвижен.
През това време аз се намирах под купчина мексиканци. Един от тях ми нанесе силен удар под брадата и аз загубих съзнание.
Мексиканците се изправиха с труд и се втурнаха към Богъл, но не бяха достатъчно бързи.
Пабло намираше всичко това за изключително забавно и вълнуващо. Той избягна първата атака на Сам и когато онзи го нападна отново, сграбчи Мира за блузата. Като държеше глезените й с другата си ръка, той я стовари като бухалка върху него.
— Хванете го, кучета — извика Пабло и посочи Богъл на мъжете.
Мексиканците се нахвърлиха отгоре му. Пабло подскачаше около боричкащата се купчина от тела, като се смееше, докато от очите му потекоха сълзи. Той видя някакъв крак, сграбчи го и започна да го тегли. Издърпа Мира всред мелето от ритащи се, летящи на всички посоки крайници. За да я извади обаче, трябваше да отстрани двама мексиканци. Направи го, като ги хвана за косите, един по един и ги изхвърли като малки котенца. Мира беше ни жива ни умряла. Пабло я остави на пода, върна се при биещите се мъже и започна да си пробива път към Богъл.
Мексиканците се изправиха на крака и се измъкнаха. Пабло побутна Мира с крак.
— Този път почти ти одраха кожата, зайче. Ха-ха! Какво преживяване само! Каква вечер! Какъв прекрасен пердах!
Внезапно той се наведе, сграбчи Мира за блузата и я изправи на крака. Стиснал я здраво, Пабло мина през верандата, вдигна един стол и седна на него. Всяко желание за бой бе напуснало Мира. Пабло я сложи на коленете си и тя остана да седи там напълно отпусната, с клюмнала глава и коси, паднали върху лицето й.
Мексиканците се скупчиха в горната част на стълбището, шепнейки възбудено помежду си. Двамата с Богъл продължавахме да броим звездите, а Ансел се спотайваше в своя ъгъл с надежда да не го забележат.
Внезапно Мира започна да се съпротивлява отново.
— Пусни ме, дебела гадино — каза тя, като дишаше тежко.
Пабло се ухили.
— Веднага, зайче — отговори той и я постави на краката й.
Щом остана без подпора, краката й се подгънаха и тя едва не падна. Пабло я подхвана.
— Хайде, хайде, къде е силата ти? — раздруса я той.
С усилие Мира го отблъсна и се дотътри до мен. Когато ме приближи, аз започнах да се изправям. Виждах я като в мъгла.
— Как си? — попитах със слаб глас, когато тя коленичи до мен. — Победихме ли, или ще започваме отново?
— Загубихме, дръвнико — отговори свирепо Мира. — Какво мислиш да правим сега?
Огледах се наоколо и забелязах групата мексиканци, застанали на стъпалата, преграждайки пътя ни за бягство. Погледнах тъжно към Богъл, който се раздвижи, и после към Пабло.
— Щом си поема дъх, ще започнем да се бием отново, но сигурно ще изгубим. През това време бягай към гората. Добереш ли се до нея, ще можеш да се скриеш от тях. Разбра ли?