— Всичко е наред — казах й успокояващо. — Спи. Аз съм до теб и няма от какво да се страхуваш.
Тя ми се усмихна и затвори отново очи, заспивайки почти мигновено.
Влезе Богъл и ни попита как е тя.
— Добре — отговорих кратко. — Какво направи с кренвирша? Искам да го донесеш тук.
— Дадох го на кучето на съдържателя — отговори с безразличие Богъл. — Добро куче е и му бях обещал нещо…
— Дал си го на кучето? — извиках аз, като го сграбчих за ръката.
— Защо не? — премина в настъпление Богъл. — Или мислиш, че е прекалено хубав за едно куче?
— Слушай, дебело нищожество — възкликнах аз. — Това не беше кренвирш. Това беше Пабло.
Очите на Богъл се отвориха широко.
— Какво е било? — попита той, потрепервайки.
— Този кренвирш изобщо не беше кренвирш. Това бе Пабло, превърнат в кренвирш — обясних му аз, като се мъчех да не повишавам тон.
— Кренвиршът не е бил кренвирш, а Пабло? — повтори замаяно Богъл. — Така ли каза?
— Да, дебели глупако!
— Така значи? На мен със сигурност ми приличаше на кренвирш.
— Хич не ме е грижа, на какво ти е приличал! Това беше Пабло, превърнат в кренвирш.
— Превърнат в кренвирш? — Очите на Богъл гледаха уплашено. — Разбирам.
— Не, нищо не разбираш — казах сурово. — Къде е кучето? Кажи ми и няма да се караме.
— Ще направиш добре да прегледаш този човек, Док — каза Богъл на Ансел. — Нещо не е наред с главата му.
— Опитай се да разбереш — обади се и Ансел. — Мира превърна Пабло в кренвирш.
В очите на Богъл се появи ужас.
— И ти ли? — прошепна той, отстъпвайки назад. — Не мислите ли, че трябва да седнете, момчета, или нещо друго?…
— Казах ти, че Пабло е в този кренвирш! — рече рязко Ансел. — Трябва да го донесеш веднага.
Богъл потрепери.
— Възможно е и аз да полудявам — рече той хрипливо. — Не вие двамата, а аз. Може да ми се причуват гласове.
— Какви глупости брътвиш? — нахвърлих се върху него.
— Някой непрекъснато ми повтаря, че Пабло е кренвирш — изплака Богъл. — Аз съм луд! Знаех си, че ще полудея и, за Бога, ето че наистина стана!
— Казвам ти, Пабло беше превърнат в кренвирш — изсъска Ансел, като приближи плътно лицето си до неговото. — А сега ще направиш ли нещо по въпроса, безполезен, хленчещ глупако!
Богъл затвори очи и седна изправено на пода.
— Ще бъде много тъжен ден за старата ми майка — промърмори на себе си той. — Не бих искал да съм този, който ще й каже, че нейният единствен син се е побъркал.
И Сам легна по гръб и започна да хленчи.
— Да вървим, Док. Ще трябва сами да намерим кучето — казах аз.
Не трябваше да отиваме далеч. Отвън, на верандата, лежеше изключително голямо овчарско куче. Когато излязохме, то погледна нагоре със скучаещ, преситен поглед. Нямаше и следа от кренвирш. Докато стояхме и се оглеждахме, кучето затвори доволно очи и се облиза.
— То е изяло Пабло — казах с ужасен глас. — Това е нещо, което не бих пожелал и на най-големия си враг.
Док свали шапка и наведе глава.
Внезапно ми хрумна една мисъл, която ме изпълни с тревога. Сграбчих ръката на Ансел и казах задъхано:
— Док! Разбираш ли какво означава това? Тя има власт над всички ни. Няма да можем да си отворим устата.
Док сложи отново шапката си и примигна срещу мен.
— Какво искаш да кажеш? — рече недоумяващо той.
— Не виждаш ли какво може да направи, ако реши, че някой от нас не й харесва?
Погледнах крадешком през рамо. После наведох лице към неговото и прошепнах:
— Би могла дори да те превърне в баница с месо и да ми даде да те изям на закуска.
Док припадна в ръцете ми.
Глава осма
Когато на следващата сутрин се събудих, слънчевите лъчи се процеждаха през зелените завеси. От двора долиташе напевното бърборене на мексиканските келнери, които приготвяха закуската. Погледнах часовника си. Показваше 6.40. Нямаше смисъл да заспивам отново, затова се присегнах и взех табакерата си. После се подпрях на тесния, твърд креват и се отдадох на размишления. Щом един път започнах, дадох си сметка колко много са нещата, за които трябва да помисля. Беше ужасяващо.
За двадесет и четири часа целият сценарий бе абсолютно променен и аз се оказах съвсем неподготвен. При планирането на вестникарска кампания, един модерен журналист не може да взима под внимание някакви си чудеса. Но когато е изправен пред чудо, както беше с мен, трябва да направи точно това. Историята с похитената блондинка остана в миналото. Новината за първа страница беше блондинката, която може да прави чудеса. Но как щеше да реагира Медокс на това? Помислих унило, че ще ме уволни, преди да мога да му направя каквато и да е демонстрация. От друга страна, естествено, бих могъл да убедя Мира да го сплаши малко, така че да ме върне на работа.