— Ти също не си супер — отговори и Богъл. — И плашило няма да изпита комплекс за малоценност до теб.
— Я стига! — намесих се рязко. — Ще се срещнем долу след час.
Щом останах сам в стаята си, аз се изкъпах, преоблякох се и грабнах телефона. Джудън не изглеждаше щастлив да ме чуе.
— Какво прави досега, по дяволите? — попита той. — Медокс е зъл като оса.
— Не му обръщай внимание. Качвай се на колата и пристигай в „Плаза“. Приготвил съм ти страхотна изненада. Не, не задавай въпроси, просто ела.
— О’кей, но трябва да е нещо наистина хубаво — рече сърдито той.
След половин час се срещнахме в бара Джудън пристигна намръщен, готов да се кара.
— Много беди са се струпали на главата ти — каза ми той, докато се здрависвахме без особен ентусиазъм. — Какво става с теб? Даваш ли си сметка, че костваш на Медокс двадесет и пет хилядарки? В момента той хвърля огън и жупел.
— Успокой се. Седни и намали парата. Нека да пийнем по нещо и да бъдем разумни.
Той седна, но виждах, че е много резервиран.
— Искам двойно уиски, работил съм цял ден и не се чувствам много добре.
Когато поръчката пристигна, доближих стола си до неговия.
— Значи момичето е намерено, а? — попитах аз. — И Медокс е трябвало да отвори кесията?
— Така е — съгласи се Джудън. — Горкият стар мърморко не понася изненадите. Раздялата с толкова пари разби сърцето му.
— Той никога не е имал сърце — отбелязах мрачно аз. — Онова, което кара кръвта му да циркулира, е парче камък, обвито в хрущял. Разкажи ми какво се случи?
— Доколкото знам, рано тази сутрин, Шамуей нахълтал в офиса на Медокс заедно с дъщеря си. Според него, тя била спасена от някакъв мъж на име Лю Кели. Водели го със себе си.
— Отначало Медокс не се включил в играта, но Кели се оказал костелив орех. Когато прочел за историята с наградата във вестника, той си спомнил, че е виждал това момиче Шамуей с някакъв гризър. Заминал веднага и без особени затруднения го измъкнал от мексиканеца. После взел самолета и тази сутрин пристигнал в Ню Йорк. Завел момичето при баща му и триото се появило да прибере парите.
— Както казах, Медокс бил бесен, но Кели го убедил да плати. Медокс смята, че ти си виновен за всичко.
— Кой е този Кели?
— Предполагам един от онези типове, които се навъртат навсякъде, където някой раздава двадесет и пет хилядарки. Знаеш как стават тези работи?
— Искаш да кажеш, че не го познаваш?
— Е, не мога да познавам всички, нали?
— Възхитително.
Гаврътнах половината от чаша си и продължих:
— Стигнахме до същността на въпроса. Историята на Кели е отвратителна лъжа от началото до края.
— Попитай Медокс — отговори мрачно Джудън. — Той ще ти каже дали е лъжа, или не, с двайсет различни приказки и всичките до една лоши.
— Може би ще те интересува да научиш, че точно в този момент Мира Шамуей се намира горе, в хотела — заявих аз, като наблягах на всяка дума и в същото време размахвах пръст.
Джудън довърши чашата си и изщрака с пръсти към бармана.
— Значи се е върнала.
Това беше всичко, което каза.
— Тя не е ходила в Ню Йорк — обясних търпеливо аз — Откакто я намерих, тя непрекъснато е до мен.
— Не ти ли е минавало през ума, че е възможно някоя млада жена да те мами?
Помислих малко и поклатих отрицателно глава.
— Момичето е Мира Шамуей. Нали ми даде снимката й, не си ли спомняш?
Джудън отвори куфарчето, което стоеше до краката му, и извади голяма лъскава плака.
— Погледни това — каза той и ми я подаде.
Видях Медокс, приличащ на добре охранена костенурка, някакъв непознат, възрастен мъж и Мира. Намираха се в офиса на Медокс и той подаваше на Мира къс хартия. Безжизнената усмивка на лицето му не оставяше съмнение, че парчето хартия бе чекът с наградата от двадесет и пет хиляди.
Гледах втренчено момичето на снимката. Ако не знаех, че Мира не бе напускала Мексико през последната седмица, щях да се закълна, че това наистина е Мира Шамуей. Притежаваше всички отличителни белези: руса коса до раменете, която скриваше наполовина лявото око, характерната стойка и познатото наклоняване на главата. Чертите бяха същите, но имаше нещо озадачаващо в изражението. Никога не бях виждал подобен израз върху лицето й. Наистина, не бях я виждал и да получава чек за двадесет и пет хиляди долара, а толкова пари можеха да променят изражението на всяко лице. Върнах изумен снимката на Джудън.
— Има нещо гнило тук, но не зная какво е — казах аз и вдигнах безпомощно рамене. — Кога е правена тази снимка?
— В 11 тази сутрин — отговори с готовност Джудън. — Изпратена е със самолет и аз я получих следобед.
— В 11 Мира Шамуей беше с мен — рекох твърдо.