Този път беше ред на Джудън да се стресне.
— Да не си пиян?
— Не и докато ти плащаш — отговорих горчиво.
В този момент пристигна барманът и Джудън повтори поръчката. Когато онзи се отдалечи, той каза:
— Значи е била с теб, така ли?
Аз кимнах.
— Да — рече той. — Но кой ще ти повярва? Слушай, защо не си признаеш, че си сбъркал? Може би ще успея да уредя нещата с Медокс. Не обещавам, но…
— Почакай — рекох аз и посочих към вратата. — Погледни натам.
До бара стоеше Мира, очаквайки да я забележа. От време на време ви споменавах, че това момиче е красавица. Не искам да го повтарям непрекъснато, за да не си помислите, че ще продавам нещо, но ще приема, че го знаете. Беше направила всичко възможно, за да заслепи погледите на уморените американски бизнесмени.
Може би се дължеше на роклята от златно ламе. Подплатата на полата беше в аленочервено и когато се движеше, червеното проблясваше внезапно и неочаквано, сякаш бе изтъкана от пламъци. От коленете нагоре тя прилепваше плътно по тялото й като катерещ се алпинист.
Появата на Мира предизвика почти безредици. Мъжете прекъснаха разговорите си, като пронизани от шпага, докато жените излъчваха омраза на късовълнов обхват.
Но тя не даваше пет пари. Приближи се и с изключително самочувствие се настани на мястото, което и предложих.
— Приятно ми е да ти представя Пол Джудън от Централната информационна агенция — казах аз.
После добавих към Джудън:
— Мис Мира Шамуей.
Той приличаше на човек, срязан в коленете. Успя да се изправи на крака и когато Мира седна, се строполи на стола. Не изглеждаше в състояние да говори.
— Не винаги е такъв — обясних на Мира. — В интерес на истината има много хубава глава на раменете.
— Същото е и с някои чадъри, но това не означава нищо — отговори тя.
— Слушай, слънчице, хайде да не си говорим неприятни неща. Джудън преживява шок. Той си мислеше, че си в Ню Йорк.
— Надявам се да не започваме всичко отначало — рече Мира.
Барманът се приближи и застана до нас, гледайки я с възхищение.
— Нещо, което би възкресило труп, моля — поръча с усмивка тя. — И да е повечко. Сипете го в чаша за бренди.
Барманът премигна.
— Да, мадам — каза той и се отдалечи.
— Смятам да се напия — продължи Мира с поверителен тон. — От месеци не съм била в свестен хотел, а не съм се напивала от години. Тази вечер ще се отдам на капризите си.
През това време Джудън започна да издава кудкудякащи звуци.
— Близначки — произнесе той със слаб глас. — Близначки.
Мира го изгледа с интерес.
— Нищо чудно, че изглеждате толкова тъжен. Трябва ли да ви поздравявам, или да ви купя венец?
Преди да мога да го спра, той й подаде снимката. Докато Мира я разглеждаше, настъпи напрегната тишина. После тя се обърна към мен.
— Коя е тази възхитителна малка русокоса уличница? — попита тя, сочейки с треперещ пръст момичето на снимката.
— Всъщност, това си ти — казах аз, колкото е възможно по-нежно.
Мира пое дълбоко въздух.
— Виждал ли си ме някога с такъв израз на лицето, като на тази натруфена, излъчваща секс, увехнала, лицемерна вещица? — попита разгневено, като размахваше снимката пред лицето ми.
Дори Джудън се сви от гнева и. Но както всички жени, и Мира бе налучкала верния отговор. Това беше разликата между момичето на снимката и нея. Докато у Мира се чувстваше характер, у това момиче нямаше нищо. Имаше оня разпуснат, жесток израз, който често се среща върху лицата на продажните жени. Нямаше грешка, това момиче беше съвсем покварено. Трябваше обаче да ми го покажат, за да разбера.
— Не се ядосвай — успокоих я аз.
— Значи това е уличницата, която се представя за мен? — продължи тя, като се контролираше с усилие.
Мира разглеждаше внимателно снимката.
— Погледни самодоволния израз върху лицето на скъпия ми родител, сякаш казва „пипнах кокала“. Това е негова работа и ще го накарам да си плати заради нея!
Джудън подръпваше нервно яката си. Очакваше да се нахвърли върху него всеки момент.
— Е, Пи Джей — обадих се аз, — разбираш ли сега как е бил измамен Медокс?
— Какво бихме могли да му кажем? — въздъхна той. — Познаваш Медокс, останалите вестници ще го подиграват със седмици. Освен това няма да повярва.
— Няма ли? — извърна се към него Мира.
Джудън се отдръпна колкото можеше по-далеч от нея.
— Не вярваш ли, че ще успея да го убедя? — добави тя.
— Може и да успееш — отговори той със слаб глас. — Да, предполагам, че с твоя характер ще успееш почти всичко.
— И аз мисля така — рече заплашително Мира.
— Ще бъде трудно — казах аз, допивайки питието си. — Ако баща ти твърди, че онова момиче си ти, няма да ти е лесно да убедиш някого в противното.