Барманът донесе коктейла на Мира в голяма чаша за бренди. Сложи го на масата до нея и каза:
— Този коктейл е измислен от мен, мадам.
Мира вдигна тумбестата чаша и отпи голяма глътка от синьо-зелената течност. След това затвори очи, спря да диша, а краката й потропваха ситно по килима. Когато проговори отново, тя попита:
— Да виждате някакъв пушек да излиза от мен?
— Хареса ли ви, мадам? — попита разтревожено барманът.
— Не е това думата — отговори Мира, оставяйки чашата на масата. — Такива неща не се харесват. Един труп не харесва течността за балсамиране, но тя върши работа. Как се нарича това?
— Дъхът на тигъра — отговори барманът, като не разбираше дали трябва да приема думите й като комплимент или не.
Мира потрепери.
— Добре, че е само дъхът му. Мисля, че не бих се справила със самия тигър.
— Ако мадам не го харесва, ще и донеса нещо друго — предложи барманът наскърбен. — Имам един специалитет, който съм кръстил „Плюнката на пантерата“.
— Може би някой друг път — отпрати го Мира и той се върна на бара с озадачен вид.
Док Ансел и Богъл влязоха в бара. Бяха облечени в смокинги. Богъл приличаше на келнер от Източното крайбрежие.
— Ето къде сте — каза Ансел, като издърпа един стол. — Имахме малка неприятност с Уиски, затова се забавихме.
Представих им Джудън и той кимна разсеяно. Мира огледа замислено Богъл.
— Онова от което имаш нужда, Сам, е хермелинова яка — каза му тя. — Ще освежи този униформен костюм.
Сам я гледаше с искрен възторг.
— Ф-и-у! — възкликна той. — Роклята ти е супер!
— Няма значение — прекъснах го аз. — Имаме да свършим малко умствена работа.
Дадох снимката на Ансел. Той я разгледа и я предаде на Богъл.
— Предполагам, че това е мистър Медокс, който връчва наградата — рече той.
Аз кимнах. Бях изненадан, че не споменава нищо за момичето на снимката. Само погледна замислено към Мира, сви устни и загледа внимателно загорелите си, малки ръце.
Както винаги, Богъл имаше много за казване.
— Какво прави тя на тази снимка? — попита той. — Как все пак е отишла в Ню Йорк и ако е взела чека, къде е той сега?
— Това не съм аз, заплес такъв — каза рязко Мира. — Нямаш ли очи на главата си?
Богъл премигна.
— Естествено — отговори той. — Е, ако не си ти, тази дама със сигурност е взела географията ти назаем. Коя е тя?
— И аз искам да знам това — отговори мрачно Мира. — Когато я намеря, дори пластичен хирург няма да е в състояние да я оправи.
Тя се присегна към чашата си и отпи солидна глътка от коктейла.
Погледнах към Джудън.
— Трябва да направим нещо, Пи Джей. Медокс ще ми има зъб, ако не успея да се реабилитирам пред него. Не искам да става така.
— То вече е станало — отговори Джудън. — Ти също може да го научиш, Рос. Съжалявам, но си аут.
Погледнах го внимателно.
— Какво искаш да кажеш с това… аут? А договора ми?
— Той изтича в края на месеца — отговори печално Джудън. — Медокс не го поднови, заяви, че и така си му коствал достатъчно.
— Неблагодарен плъх — казах горчиво. — След всичко, което съм направил за него!
— До края на месеца могат да се случат много неща, които да го накарат да промени решението си — намеси се Ансел. — Не си струва да се тормозиш за това.
— Познавам този вид типове — добави Богъл. — Трябва да им крещиш по-силно и да ги биеш по главата. Това ги вразумява.
— Мисля, че ще направиш по-добре да стоиш далеч от него — поклати глава Джудън. — Ако поиска, може да те вкара в черния списък.
Той се изправи и като се почеса по главата, добави:
— Преди да съм си тръгнал, нали ставаше дума за някаква статия и точно заради нея дойдох?
— Да, но сега съм изхвърлен и ще я задържа — отговорих аз. — Няма да направя какъвто и да е подарък на Медокс.
— Така няма да се разберем — рече той. — Ако си се добрал до нещо, по-добре ми го дай.
— Не сега, може би по-късно.
Джудън ме погледна внимателно и реши, че е безполезно да настоява.
— О’кей, аз ще съм наблизо.
Той хвърли поглед към Мира, намръщи се и прекара ръка през косата си.
— Не зная какво да правя с нея — каза сякаш на себе си той. — Не сте имали сестра близначка, нали? — попита с надежда той.
— Не — отговори Мира.
— Тогава просто вдигам ръце. С проблем като този можеш да загубиш сума ти време, а времето е пари за мен.
— До скоро, Пи Джей — казах аз, като му стиснах ръката. — И стой по-далеч от болници.
— Естествено, последния път когато се отбих там, беше за медицинската сестра — отвърна той и излезе, кискайки се като хиена.