Той извадил кутийка с хапчета от джоба си и я шльопнал пред нея.
— Трябва да мислиш за бъдещето, сестричке. Погледни пирамидите, оня тип, дето ги е построил, трябва да е бил голям ум. Кутийка от този илач и няма да имаш конкуренция. Ще се сдобиеш със самочувствие, така да знаеш. Другите мадами ще останат в сянката ти. Ако получиш онова, което тези хапчета дават, няма да има значение даже и да имаш пърхот. Ти си бомба и това тук ще те направи още по-готина. Ето, вземи кутийката. Ще ти струва два долара, давам ти я с петдесет цента намаление, защото те харесвам.
Мира поклатила глава.
— Но аз не я искам.
— Така си мислиш сега — настоял Богъл. — Защото си млада. Скрий ги, те траят вечно. Може никога да не ни видиш повече. Когато остарееш, ще се радваш, че ги имаш. Пази ги за стари години, сестричке, за по-нерадостни дни.
Мира погледнала Ансел.
— Защо не озаптите този напорист търговски агент? — попитала го тя с гневен поглед.
Той се намесил бързо.
— Не трябва да досаждаш на мис Шамуей, Богъл. Зная, че взимаш присърце интересите й, но щом тя не иска…
— О, глупости! — отсякъл той. — Трябва да вземе лекарството, после ще ми бъде благодарна. Зная какво правя. Помниш ли мадамата от Санта Круз? Не беше ли благодарна? Първо ми плю в лицето, но какви форми демонстрира само месец по-късно! Да-а, знаеш, че беше така, Док.
Мира отворила чантата си, извадила два долара и ги дала на Богъл.
— Предавам се — казала тя и прибрала кутийката с хапчетата в чантата си.
Богъл се облегнал с щастлива усмивка. Това бил първият му опит да продаде нещо и успял. Дори Ансел бил доволен.
Мира ги изгледала поред.
— Щом мен успяхте да обработите по такъв начин, съжалявам за простодушните местни хорица.
— Ще ми бъдеш благодарна — рекъл искрено Богъл. Винаги го били учили, че клиентът трябва да остане доволен. — Ще си спомняш за днешния ден като за най-щастливия в живота си.
— Да оставим на мира моята фигура. Това ме притеснява — казала Мира с решителен израз.
Тя се навела напред, за да вземе чашата си. Ръката й преобърнала бирата на Ансел в скута му. Преди той да успее да мръдне, тя скочила на крака, извадила кърпичка от джоба на блузата си и започнала да го бърше. Лицето й било алено от притеснение.
— Извинявайте — заекнала тя. — Друг път не съм била толкова несръчна. Дали костюмът ви ще се повреди от това?
— Случва се — казал Ансел, който я съжалил. — Не се безпокойте за такава дреболия.
Мира се извърнала към Богъл.
— Напръска ли ви? — попитала тя и опипала с ръка предницата на сакото му. — Не, всичко е наред.
После отново се обърнала към Ансел.
— Ще ме извините ли?
— Разбира се — отговорил той, като седнал отново. — Беше случайно.
Тя вдигнала ръка към носа си и направила лека гримаса.
— Ще имате ли нещо против да се измия? Цялата съм в бира.
Усмихнала се широко и се отправила към кафенето.
Богъл я наблюдавал, докато се отдалечавала.
— Какво й направи, Док? Когато дойде, беше грапава като ръждясал пирон, а после се улови на моите приказки, както простите тукашни наивници. Мислиш ли, че има нещо не наред с нея?
Ансел бил озадачен.
— Не зная — отговорил честно. — Изглежда прекалено хубава, за да бъде независима. Това ме прави подозрителен. Прекалено е добра, за да бъде истинска.
Богъл рекъл:
— Не мисля, че ще мога да се оправя с тази мадама. Езикът й е като бръснач. Дали да не се измъкнем, преди да се е върнала? Познавам този тип жени. Мадама, която е отказала на тип с копринени буби, няма да иска да се занимава с мен.
Ансел извикал келнера.
— Започваш да се поправяш, Богъл — отбелязал доволно той. — Имаше време, когато всяка по-хубавичка млада жена можеше да те върти на пръста си. Не виждам причина да седим тук. Във всеки случай чака ни работа.
Той бръкнал за портфейла си.
— Сигурен съм, че тя може да се погрижи за себе си…
Ансел млъкнал и погледнал уплашено към Богъл.
— Какво има? — попитал рязко оня.
— Парите ми! — изпелтечил Ансел, ровейки трескаво в джобовете си. — Изчезнали са!
— Изчезнали? — повторил глупаво Богъл. — Какво искаш да кажеш с това… изчезнали?
Очите му внезапно помръкнали и той започнал да бърка в своите джобове. Двата долара, дадени му от Мира за кутийката, и една петдоларовата банкнота, която бил спестил, ги нямало. Двамата се погледнали втренчено.
— Най-старият изтъркан трик на света и ние се хванахме на него — казал треперещ от ярост Ансел. — Тя излива бирата върху мен и ми обира всичко, което имам. Това обаче не й е достатъчно, та претършува и твоите джобове.