Мира и аз решихме да се заселим на тихоокеанското крайбрежие. Това решение бе повлияно от факта, че открихме сред дрехите на Мира двадесет и четири хиляди долара. Това бе наградата, която Арим бе скрила в нощта, когато ме срещна за пръв път на стълбите, три дни след пристигането ни в Ню Йорк.
Би било голяма загуба, ако върнехме парите на Медокс. Той имаше предостатъчно, а ние можехме да се възползваме от тях. Освен това Медокс всъщност не ми прости и тъй като повечето време разпитваше за всевъзможни клиники за душевно болни, по-безопасно бе да сменим пейзажа.
Док отново започна да се занимава с билкарство и Сам му помагаше. Настояваха да живеят при нас. Не можехме да им откажем, след всичко, което бяхме преживели заедно. Поканихме и Уиски и възлюблената му да дойдат с нас.
Странно, но никога не срещнах бащата на Мира. Чухме, че се е оженил за някакво джудже от пътуващ цирк, но така и не разбрахме дали е истина. Както и да е, той изчезна от живота на Мира и това не беше лошо. Не можех да се грижа и за тъща джудже.
Започнах да печеля добре като автор на къси разкази, а Мира очакваше Рос Милън младши.
Винаги съм искал да имам син. И след неизбежните тревожни девет месеца се появи моят син Беше хубаво бебе, приличаше повече на майка си, отколкото на мен. Всички бяхме луди по него.
На пръв поглед като че ли бяхме приключили с черната магия, полицаите и престъпниците и щяхме спокойно да дочакаме старините си, но не стана така.
Една неделна утрин, когато седях на бюрото си и се мъчех да измисля сюжет за разказ, див вик ме накара да скоча на крака. Захвърлих писалката и се втурнах към градината.
Мира, Док и Сам, ужасени, бяха вперили очи в небето.
Проследих погледа им и едва не полудях.
На десет метра високо във въздуха се носеше Рос Милън младши. Щом ме видя, той размаха плюшения си Мики Маус.
— Виж, татко — щастливо извика сина ми, — аз летя!