Това бе най-глупавото нещо, което Емили бе чувала през живота си.
— Аз имам брат, но имам и две сестри. Не съм била отгледана в мъжка среда. Така че какво не ми е наред?
— Ами, може би твоят проблем се корени някъде другаде. — Бека сви рамене. — Съветниците ще ти помогнат да разбереш това. Те ще те накарат да се отървеш от старите чувства и спомени. Целта е да ги заместиш с нови чувства и спомени.
Емили се намръщи.
— Карат те да забравяш разни неща?
— Не точно. По-скоро е нещо като освобождаване. Колкото и да се опитваше Бека да я представи в розова светлина, „Дървесната корона“ звучеше ужасно. Емили не искаше да се отърве от Мая. Нито пък от Али.
Внезапно Бека се протегна и хвана ръката на Емили. Реакцията й беше доста изненадваща.
— Знам, че в момента това едва ли има смисъл за теб, но аз научих нещо важно в „Дървесната корона“ — каза тя. — Животът е труден. Ако продължим да изпитваме тези чувства, които са… които са грешни, животът ни ще представлява непрекъсната борба. И без това е доста трудно, знаеш. Защо да влошаваме нещата?
Емили усети, че горната й устна трепери. Дали животът на всички лесбийки представляваше непрекъсната борба? Ами онези две жени, които имат спортен магазин в съседния град? Емили бе купила своите маратонки „Ню баланс“ от тях, и те й се сториха много щастливи. Ами Мая? Преди тя обичаше да се самонаранява, но сега се чувстваше много по-добре.
— А Уенди добре ли приема участието ти в програмата „Дървесна корона“? — попита Емили.
Емили погледна към витража зад олтара.
— Според мен тя ме разбира.
— Излизате ли все още заедно?
Бека сви рамене.
— Не много. Но мисля, че все още сме приятелки.
Емили прокара език по зъбите си.
— Смяташ ли, че можем да излезем трите някой път? — Нямаше да е зле да види две бивши лесбийки, които са останали приятелки. Може би двете с Мая могат да останат приятелки.
Бека вдигна изненадано глава.
— Добре. Какво ще кажеш за събота вечер?
— Прекрасно — отговори Емили.
Те довършиха обяда си и Бека се сбогува с нея. Емили тръгна надолу по зелената поляна и се вля в потока от ученици, които отиваха в час. Мозъкът й бе претъпкан с информация и емоции. Лесбийките в спортния магазин може и да са щастливи, и Мая можеше да се чувства по-добре, но може би Бека също беше права. Как щяха да се развият нещата в колежа, ами след това, когато си намери работа? Щеше да й се наложи отново и отново да обяснява сексуалността си на най-различни хора. Хора, които може би нямаше да я приемат.
Преди вчерашния ден единствените хора, които знаеха как се чувства Емили, бяха Мая, бившето й гадже Бен и Алисън. Двама от трима го бяха приели много добре.
Може би те бяха правите.
17.
Сряда след училище Ариа гледаше гърба на Шон, който здраво въртеше педалите на своя планински бегач „Гари Фишър“ и без проблем изкачваше хълмистите улици на Западен Роузууд.
— Не изоставай! — подразни я той.
— Лесно ти е на теб! — извика Ариа, която яростно се опитваше да подкара по-бързо старичкото Пежо с десет скорости на Ила, останало още от колежа — когато се премести у Шон, тя взе и колелото със себе си. — Аз не пробягвам по шест мили всяка сутрин!
Шон бе изненадал Ариа след училище, като й каза, че днес ще пропусне тренировките по футбол, за да прекара повече време с нея. Което бе голяма стъпка от негова страна — за двайсет и четирите часа, които бе живяла с него, Ариа разбра, че Шон е също толкова вманиачен по футбола, колкото брат й по лакроса. Всяка сутрин Шон бягаше по шест мили, правеше упражнения и тренираше да вкарва голове в мрежата, опъната в задния двор на семейство Ейкърд, докато не станеше време да тръгва на училище.
Ариа трудно изкачи хълма и със задоволство забеляза, че пътят пред тях тръгна надолу. Денят бе великолепен, затова те решиха да покарат велосипеди в Западен Роузууд. Минаваха край фермите с множество пристройки и през километри девствени гори.
Когато слязоха на равен терен, те приближиха груба желязна ограда, с богато орнаментирана порта. Ариа натисна спирачките.
— Чакай малко. Съвсем забравих за това място.
Тя спря пред входа на гробището „Свети Василий“, най-старото и най-страховитото в града, където като малка ходеше да прави копия под хартия на надгробните плочи. То се простираше върху десетки акри от вълнисти хълмове и красиви поляни, а някои от надгробните камъни датираха още от 1700-та година. Преди Ариа да открие своята ниша в приятелството с Али, тя бе преминала през готик фаза, очарована от всичко, свързано със смъртта, Тим Бъртън4, Хелоуин и Найн Инч Нейлс.5 Гъстите корони на дъбовете в гробищния парк й осигуряваха идеална сянка за излежаване и мързелуване.
4
Тим Бъртън — американски кинорежисьор и сценарист, известен със специфичната визия на филмите си, понякога определяна като „приказна“ и „готическа“. — Б.пр.
5
Найн Инч Нейлс — американска индъстриъл метъл група, основана от Трент Резнър през 1988 г. — Б.пр.