— „Хепи мийл“?
Той се усмихна смутено.
— Харесват ми играчките. — Той вдигна една количка от някакъв детски филм. — Искаш ли един сандвич? — Той протегна кутията към нея. — С месце на скара.
Тя махна отрицателно с ръка.
— Не ям месо.
— Вярно. — Той изяде едно пържено картофче, без да сваля поглед от очите й. — Забравих.
Ариа усети прилив на нещо — смесица от близост и дискомфорт. Езра отмести поглед, може би също го бе усетил. Тя огледа бюрото му. То бе претрупано с листове хартия, миниатюрна каменна японска градина и хиляди книги.
— И така… — Езра избърса устата си със салфетка, без да забележи израза на лицето й. — Какво мога да направя за теб?
Ариа се облегна върху облегалката на дивана.
— Чудех се дали ще ми отпуснеш още малко време за есето върху „Алената буква“, което трябва да предадем утре.
Той остави безалкохолното си на бюрото.
— Наистина ли? Изненадан съм. Ти никога не си закъснявала досега.
— Знам — рече смутено тя. Но къщата на семейство Ейкърд изобщо не бе удобна за учене. Първо, тя бе твърде тиха — Ариа бе свикнала да учи като едновременно с това слушаше музика, телевизора и Майк, който викаше по телефона в съседната стая. Второ, беше й много трудно да се концентрира, когато изпитва усещането, че някой… я наблюдава. — Но не искам много — продължи тя. — Само този уикенд.
Езра се почеса по темето.
— Ами… Досега не съм разрешавал на никой друг, но добре. Само този път. Следващия път ще трябва да ти намаля оценката заради това.
Тя прибра коса зад ушите си.
— Не възнамерявам да ми става навик.
— Добре. Какво, да не би да не ти харесва книгата? Или още не си я започнала?
— Завърших я днес. Но изобщо не ми хареса. Мразя Хестър Прин.
— Защо?
Ариа се заигра с катарамата на велурените си обувки „Ърбан аутфитърс“.
— Тя смята, че съпругът й е загинал в морето и веднага започва любовна афера — промърмори тя.
Езра се наведе напред и облегна лакти на бюрото с изненадано изражение на лицето.
— Но съпругът й също не е много приятен човек. Точно това усложнява нещата.
Ариа се загледа в книгите, които бяха подредени на тесните дървени рафтове в стаята. Война и мир. Дъга на гравитацията. Грамадна колекция събрани съчинения на е. е. къмингс7 и Рилке, и не едно, а две копия на Без изход. Имаше сборника с разкази на Едгар Алън По, който Шон не беше чел. Всичките книги изглеждаха омачкани и протъркани от много четене и препрочитане.
— Но аз не мога да приема онова, което Хестър е сторила — тихо каза Ариа. — Тя е изневерила.
— Да, но от нас се очаква да й съчувстваме за страданието и за това, как обществото я е отхвърлило, и как тя се опитва да съхрани своята идентичност и да не позволи на останалите да й я отнемат.
— Мразя я, ясно ли е? — избухна Ариа. — И никога няма да й го простя!
Тя покри лицето си с ръце. По бузите й започнаха да се стичат сълзи. Когато затвори очи, тя си представи Байрън и Мередит като грешните любовници от книгата, а Ила като отмъстителния, зъл съпруг на Хестър. Но ако животът наистина имитира изкуството, то тогава Байрън и Мередит би трябвало да страдат… не Ариа. Предишната вечер се бе опитала да се обади вкъщи, но щом Ила вдигна слушалката и чу гласа на Ариа от другата страна, тя затвори. Когато Ариа бе помахала на Майк в другия край на гимнастическия салон, той бързо се бе врътнал на пети и се бе скрил в съблекалнята. Никой не беше на нейна страна.
— Уха! — тихо каза Езра, след като Ариа издаде един сподавен стон. — Всичко е наред. Значи книгата не ти харесва. Всичко е наред.
— Съжалявам. Аз просто… — Тя усети горещите сълзи по дланите си. В стаята на Езра бе настъпила пълна тишина. Чуваше се само бръмченето на компютъра. Жуженето на флуоресцентната лампа. Щастливите подвиквания от игрището под прозореца — учениците от долните класове бяха излезли в голямо междучасие.
— Има ли нещо, за което да искаш да поговорим? — попита Езра.
Ариа избърса очите си с ръкав. Тя вдигна от пода едно копче, което се бе откъснало от декоративните възглавнички на дивана.
— От три години баща ми има връзка с една негова студентка — избъбри тя. — Той е преподавател в Холис. През цялото време знаех за това, но той ме помоли да не казвам на мама. И сега той пак се събра с нея… и мама разбра. Тя е ужасно ядосана, че аз съм знаела за това… а сега и татко напусна дома ни.
7
Едуард Естлин Къмингс, известен с ексцентричното изписване на името си с малки букви, е авангарден американски поет, художник, есеист и драматург. Автор е на над 900 публикувани стихотворения, два романа, множество рисунки и скици и др. — Б.пр.