И така двамата се върнаха при най-извисения представител на човечеството; престъпника, изправен пред своите съдии; беззащитната жертва, възкачена в небесата; беглеца: моряка удавник; поета на безсмъртната ода; господа бог, преминал от живота към смъртта; при Септимъс Уорън Смит, който седеше в креслото под таванския, прозорец, взираше се в снимката на лейди Брадшо, облечена за посещение в двореца, и мълвеше откровения за красотата.
— Ние си поговорихме — заяви сър Уилям.
— Той казва, че си много, много болен! — извика Реция.
— Уговаряхме да отидете в един санаториум — добави сър Уилям.
— В някой от санаториумите на Холмс ли? — ехидно попита Септимъс.
Този човек правеше неприятно впечатление. Защото сър Уилям, чийто баща е бил дребен търговец, изпитваше вродено уважение към добрите обноски и хубавото облекло и се дразнеше от сиромашията; а още по-дълбоко у себе си сър Уилям, който никога не бе имал време за четене, таеше неприязън към разните интелигенти, дето идваха тук, в неговия кабинет, и му намекваха, че лекарите, чието университетско обучение е най-трудното от всички, не са образовани.
— Не, в мой санаториум, мистър Уорън Смит — каза той, — където ще ви научим да почивате.
Оставаше само още едно нещо.
Абсолютно бе сигурен, че в нормално състояние мистър Уорън Смит е последният човек, който би плашил жена си. Но той бе говорил за самоубийство.
— На всички ни се случва да изпадаме в депресия — каза сър Уилям.
Само да паднеш, повтори си Септимъс наум, и Човешката природа се нахвърля срещу теб. Холмс и Брадшо се нахвърлят срещу теб. Те претърсват пустинята. Втурват се с крясъци в пущинака. Използуват дибата22 и менгемето. Човешката природа е безжалостна.
— Възвръща ли се понякога желанието му за живот? — попита сър Уилям, с молив опрян в розовото картонче.
— Това си е лично негова работа, каза Септимъс.
— Никой не живее само за себе си — възрази сър Уилям и погледна към снимката на жена си, облечена за посещение в двореца. — А и вас ви чака блестяща кариера — каза сър Уилям. На масата му лежеше писмото на мистър Бруър. — Наистина блестяща кариера.
Ами ако си признае? Ако им съобщи? Дали ще го оставят тогава на мира Холмс, Брадшо? — Аз … аз … — запъна се той.
Но какво беше престъплението му? Не можеше да си спомни.
— Да? — окуражи го сър Уилям. (Но вече ставаше късно.)
Любов, дървета, тук няма никакво престъпление — какво беше неговото послание? Не можеше да си спомни.
— Аз … аз … — запъна се Септимъс.
— Опитвайте се колкото може по-малко да мислите за себе си — посъветва го сър Уилям добросърдечно. Не, той наистина не бива да е на свобода.
Имат ли да го питат още нещо? Сър Уилям ще уреди всичко сам (прошепна той на Реция) и ще я извести още тази вечер между пет и шест часа.
— Имайте пълна вяра в мен — каза накрая и ги пусна да си вървят.
Реция никога, никога в живота си не се бе чувствувала така нещастна! Потърси помощ, а я измамиха! Той ги подведе! Сър Уилям Брадщо не е добър човек.
Поддръжката на автомобила сигурно му струва доста много, каза Септимъс, когато излязоха на улицата. Тя се вкопчи в ръката му. Всички ги бяха измамили. Но какво повече иска тя?
Той отделя по три четвърти час на пациент; и ако лекарят изгуби чувството си за хармония в тази прецизна наука, която се занимава с нещо, напълно непознато нам — нервната система, човешкия мозък, — той престава да бъде лекар. Здраве ни е нужно на нас; а здраве значи хармония; така че, когато в кабинета ти влезе някой и каже, че е Христос (често срещана заблуда) и че има да предаде послание (те все имат да предават послания), и заплаши (и това често правят), че ще се самоубие, ти призоваваш хармонията; предписваш почивка на легло; почивка в уединение; тишина и почивка; почивка без приятели, без книги, без послания; шестмесечна почивка; докато от петдесет и пет килограма станеш на осемдесет и пет.
Хармонията, божествената хармония, богинята, на която се кланяше сър Уилям; той бе придобил чувството си за хармония постепенно, докато обикаляше болниците, ходеше за риба, стана баща на сина, роден от лейди Брадшо, която също ходеше за риба и правеше снимки с почти професионална вещина. Боготворейки хармонията, сър Уилям постигна не само собственото си благоденствие, но помогна и за благоденствието на Англня, като изолираше нейните душевноболни, забраняваше им да раждат деца, наказваше отчаянието, пречеше на непригодните към живота да проповядват своите идеи, докато не възприемат и те неговото чувство за хармония — неговото, ако са мъже, чувството на лейди Брадшо, ако са жени (тя бродираше, плетеше, прекарваше четири вечери в седмицата у дома, с техния син); ето защо, освен че колегите го уважаваха и подчинените му имаха страха, приятелите и роднините на пациентите му изпитваха най-гореща благодарност към него, задето настояваше всичките тези христосовци и христосовки, които пророкуваха края на света или божието пришествие, да си пият млякото в леглото; както е наредил сър Уилям; сър Уилям с неговия трийсетгодишен опит в тази област, с неговия безпогрешен инстинкт, това е лудост, а това — разум, чувство за хармония; неговото чувство за хармония.