Трудно е общуването с мис Килман, защото тя винаги говори за собствените си страдания. А и дали е права? Ако с това, че участвуваш в разни комитети и тичаш по цял ден, помагаш на бедните, то и баща й (ти почти не го вижда, когато са в Лондон) върши същото.
И това ли значи според мис Килман да си християнин? Всичко е така сложно! О, тя би искала да продължи още малко. Колко е до Странд, още едно пени ли? Ето тогава едно пени. Ще отиде до Странд.
Тя обича да гледа болни. Всяка професия е достъпна за жените от вашето поколение, казва мис Килман. Значи ще може да стане лекарка. Или може да стане фермерка. Животните често боледуват. Може да притежава хиляди акри земя и да има работници. Ще ги посещава в колибите им. Ето и Съмърсет Хаус. Човек може да бъде много добър фермер — и тези мисли, колкото и да е странно, макар че и мис Килман имаше своя дял — почти изцяло се дължаха на Съмърсет Хаус. Голямата сива сграда изглеждаше толкова величествена, толкова сериозна. А и тя обичаше да си представя как хората работят. Харесваха й тези църкви, подобни на фигури от сива хартня, които пореха водите на Странд. Тук е много по-различно от Уестминстьр, помисли си, когато слезе на Чансъри Лейн. Всичко е толкова сериозно, толкова делово. Накратко казано, тя трябва да има професия. Ще стане лекарка или фермерка, а дори и член на Парламента, ако е необходимо.
И всичко това заради Странд. Стъпките на този хора, забързани по своите дела, ръцете, които поставяха камък върху камък, умовете, вечно заети не с изтъркани брътвежи (например да сравняват жените с тополи, което, макар и да буди душевни трепети, е много глупаво), а с мисли за кораби, търговия, законодателство, управление, цялата тази величавост (ето го Темпъл26), веселбата (его я там реката), благочестието (ето я църквата) я убеждаваха, че каквото и да каже майка й, тя трябва да стане или фермерка, или лекарка. Само дето е толкова мързелива.
И въобще по-добре да не споменава на никого за това. Звучи доста глупаво. Случва се понякога така, когато човек остане сам — сгради, построени от неизвестен архитект, тълпи от хора, които се завръщат от работа, могат много по-властно от който и да е самотен свещеник в Кензингтън, от която и да било книга на мис Килман да раздвижат някоя задрямала, ленива, плаха, покрита с прах мисъл, да набръчкат водната повърхност, както когато събудилото се от сън дете протегне рязко ръчички; ето, нещо точно такова е — една въздишка, едно протягане, порив, откровение, което слага своя отпечатък веднъж завинаги, а после отново се загнездва на дъното на съзнанието и потъва в прах. Тя трябва да си върви. Трябва да се преоблече за вечеря. Но колко е часът? Къде има часовник? Погледна по протежението на Флийт Стрийт. Повървя малко към „Сейнт Пол“, плахо, сякаш е проникнала нощем в чужда къща, обхожда я на пръсти със свещ в ръка и през цялото време се бои да не би собственикът да отвори вратата на спалнята си и да я попита какво търси тук; не смееше да свърне в съмнителните улички, в изкусителните пресечки, както не би се осмелила да влезе през отворената врата на някоя къща, която би могла да бъде вратата на спалня, на всекидневна или да води право към килера. Защото Далауей не идваха всеки ден на Странд; тя бе пионер, беше се отклонила от пътя си — дръзновена, доверчива.
Майка й смяташе, че в много отношения тя е крайно незряла, още дете, което обича куклите си, старите си домашни пантофки; истинско бебе; и че в това е нейният чар. Но същевременно в рода Далауей имаше общественички, такава традиция съществуваше. Абатиси, директорки на колежи, на училища, важни фигури в царството на жените — е, никоя от тях не беше нещо изключително, но ги имаше. Тя проникна още малко нататък, по посока на „Сейнт Пол“. Този грохот и допадаше, защото будеше усещането за близост, за сестринска, майчинска, братска закрила. Добър шум, но и страхотно силен; и изведнъж ревнаха тръби (досега неизползувани), екнаха сред грохота; военна музика; сякаш хора вървят под строй; и ако някой умира наблизо, ако някоя жена в момента поема последния си дъх и онзи, който бди в стаята, където тя току-що е извършила това най-величаво от всички деяния, отвори прозореца и погледне надолу към Флийт Стрийт, този грохот (тази военна музика) ще се издигне победно до него, утешителен, безпристрастен.
26
Комплекс от сгради, който помещава две от четирите адвокатски сдружения в Лондон. Построен е на мястото, където през 1185–1313 г. се е намирало седалището на Ордена на тамплиерите в Англия. — Б. пр.