24.
- Надяваме се, че имаш добри новини за мен? - пропя капризен женски глас в слушалката.
- Определено - съгласи се той. - Тъкмо се канех да ти се обадя: поканата е приета.
- Значи кралицата ще дойде! - извика въодушевено тя.
- Трябва да бъдем много дискретни - побърза да я охлади той. - Такова е изискването. Информацията не бива да изтича преждевременно, иначе работата отива по дяволите.
- Но аз вече съм казала, че тя ще присъства! - в гласа й се прокраднаха тревожни нотки. - Не официално, но така, между другото…
- Не е трябвало - безсърдечно отбеляза той. - После да, но не и преди.
- Не разбирам, защо е тази потайност?! - нацупи се тя.
- Това е неформален ангажимент - рече той.
- Какво значи „неформален“? - трепна подозрително гласът й. - Звучи несериозно.
- Имах предвид личен - бързо се поправи той и добави в духа на Зиблинг: - Личните ангажименти са по- важни от формалните.
- Така ли?!
- Да, много по-важни! - потвърди Варадин.
- Ще трябва да го обясним някак на журналистите - рече загрижено тя.
- Дай да не впрягаме каруцата преди коня!
- Нали всичко беше окей? - сети се тя и добави разочаровано: - Пък сега да не слагаме олиото…
- Казах да не впрягаме…
- Виж какво - прекъсна го тя, - писна ми! Идвам след две седмици и ако всичко не бъде наред, мислете му!
- Естествено, че ще бъде наред - увери я той.
Сигналът остана да бръмчи в ухото му близо минута.
После пък започна да звъни вътрешният телефон.
Обаждаше се радистът.
От София беше пристигнало шифровано съобщение.
Шифрограмите не можеха да се изнасят извън пределите на секретния сектор и той беше принуден да ходи лично дотам, за да ги чете. Този момент особено го дразнеше, защото всеки път долавяше скритото тържество на радиста - това беше часът на неговата сила.
Варадин се качи на горния етаж, набра кода на електронната ключалка, изчака я да щракне и бутна металната врата. Лъхна го остра антисептична миризма. Секретността вървеше с хигиената.
Радистът го посрещна в коридора и му връчи декодираната шифрограма, отпечатана с неравен шрифт, съставен само от главни букви. Варадин се настани в една малка кабинка, предназначена за четене и писане на поверителна информация. В тази най-вътрешна част от сектора нямаше дори прозорци и вонята на дезинфекционни препарати се усещаше още по-силно. Беше забелязал, че повечето помещения, свързани със секретни дейности, миришат по сходен начин - като лаборатории. Дългата неонова лампа на тавана издаваше монотонен звук, напомнящ жуженето на преяла пчела. В кабинката светеше мощна крушка от 100 вата и нагряваше въздуха като в инкубатор. Той започна да чете:
СТРОГО СЕКРЕТНО!!!
ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩОТО ГОСТУВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА „ХИГИЕНАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ“ ВИ УВЕДОМЯВАМЕ, ЧЕ СЪЩАТА НЕ Е СЪГЛАСУВАНА С КУЛТУРНИЯ ОТДЕЛ НА ВЕДОМСТВОТО, НИТО С МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, А СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПО ИНИЦИАТИВА НА МЕСТЕН КОМИТЕТ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГРАД ПРОВАДИЯ. ОФИЦИАЛНОТО ЕВРОПЕЙСКО СТАНОВИЩЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС Е ОТРАЗЕНО В „ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БРИТАНИКА“, КЪДЕТО Е ЗАПИСАНО, ЧЕ ПЪРВИЯТ ВОДЕН КЛОЗЕТ Е ИЗОБРЕТЕН ПРЕЗ 1596 Г. ОТ СЪР ДЖОН ХАРИНГТЪН ПО ВРЕМЕТО НА КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ I. СОНДАЖИТЕ СРЕД ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ НАПОСЛЕДЪК СОЧАТ, ЧЕ ВЪПРОСНОТО ОТКРИТИЕ СЕ СМЯТА ЗА ОСНОВОПОЛАГАЩ ЕЛЕМЕНТ НА БРИТАНСКАТА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ, А В ЕДИН ПО-ШИРОК АСПЕКТ - И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ТАКАВА. РАЗКОЛЕБАВАНЕТО НА ПОДОБНА ЦИВИЛИЗАЦИ- ОННА НОРМА, УТВЪРДЕНА В СЪЗНАНИЕТО НА ЦЕЛИ ПОКОЛЕНИЯ ЕВРОПЕЙЦИ, В ТОЗИ МОМЕНТ НЯМА ДА ДОПРИНЕСЕ СЪЩЕСТВЕНО ЗА ИНТЕГРАЦИЯТА НА СТРАНАТА НИ В ЕВРОПА, А ПО-СКОРО ЩЕ ПРЕДИЗВИКА НЕГАТИВНА ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ. ПРЕПОРЪЧВАМЕ НА ПОСОЛСТВОТО ДА СЕ ДИСТАНЦИРА ОТ ПРЕДСТОЯЩАТА ИНИЦИАТИВА И ДА СВЕДЕ КОНТАКТИТЕ СИ С ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ ЕДИНСТВЕНО НА НЕОФИЦИАЛНО РАВНИЩЕ.
Г. ДИРЕКОВ
Н-К УПРАВЛЕНИЕ КООРДИНАЦИЯ И АНАЛИЗ
Варадин се почеса замислено по врата. Значи още имаше будни умове в това министерство, които не изпускаха от очи националния интерес. Трябва да беше някой пъргав и съвестен чиновник, който драпа да се измъкне навън. Този трепет му беше добре познат. Самият той беше драпал като луд да се измъкне от безутешния си кабинет в министерството и знаеше, че каузата си струва борбата и унижението до последната капка. Беше познал и сладката умора от победата, когато мандатчето вече спи в джоба ти, скътано до билета и паспорта. Тогава изведнъж престава да ти пука, отпускаш се и започваш да го местиш - от единия в другия крачол - цели три години. Заслужил си го, мамка му! Докато кацнеш отново в прашния софийски кабинет, прикован към мизерната си заплата. Ваканцията е свършила! И всичко започва отначало: активизираш се, мобилизираш цялата натрупана през мандата енергия и хукваш нагоре-надолу по етажите като бесен; възстановяваш старите си връзки, търсиш нови могъщи покровители, висиш пред кабинетите им с часове, хленчиш, пълзиш, слухтиш с една-единствена цел — да им писне от тебе и пак да те прогонят зад граница. Колкото по-далеч, толкова по-добре!