— Ако не сте доволен от моята работа, — каза Феликс, стараейки се да прикрие гнева си, — кажете го.
Алскони му се усмихна:
— Нямам такъв навик, Феликс. Би трябвало да го знаеш отдавна. Държа хората, които използвам, да ми дават най-хубавото от себе си. Ако не го направят, аз се избавям от тях. (Той направи жест с ръка, който означаваше, че Феликс може да си върви). Доведи ми Миклем утре в 11 ч.
Феликс излезе от стаята. Обхвана го за пръв път безумен страх.
2.
Острата болка в черепа доведе Дон в съзнание. Той полуотвори очи и веднага ги затвори, заслепен от ослепителната светлина на лампата, която гореше над главата му.
Той лежа неподвижен няколко минути, после мозъкът му започна да функционира. Той си спомни как негърът се беше хвърлил върху него и как самият той се беше дръпнал встрани. Беше пожелал да стовари юмрука си в гърлото на негъра, докато огромните ръце се протягаха към него. С каква професионална лекота негърът беше избягнал удара! После му се стори, че един чук разби слепоочията му; земята като че ли се беше отворила под краката му и той беше потънал в непрогледен мрак.
Дон сложи ръка върху болезнената си глава и усети засъхналата кръв точно над дясното си ухо. Учуди се, че негърът не е разбил черепа му.
Направи усилие да отвори очи. И замига под ослепителната светлина. Сигурно се намирате в някакъв сутерен: влажните стени бяха издялани в скала. Той лежеше върху тънък пласт слама, постлана върху циментов под. При първото движение, което направи, той чу дрънчене на вериги и като наведе очи, разбра, че е завързан за глезените с верига, която беше запоена в стената.
Той се подпря с гръб в стената и изчака болката в главата му да се успокои. Безпокоеше се за съдбата на Хари. Беше му казал да стои на стената, а Хари винаги се подчиняваше на заповедите му. Но по това време сигурно е потърсил помощ. Как би успял да се разбере с италианската полиция? Би ли се сетил да телефонира на Дик? Ако вече го е направил, полицаите може би са тръгнали да го търсят. Бандитите знаят ли, че Хари е бил с него? Това беше много важно. Ако знаеха, те сигурно чакат рано или късно полицията да ги посети. Той се огледа още веднъж около себе си. Единствената лампа, която блестеше на тавана, силно го осветяваше, но останалата част от сутерена тънеше в мрак. Дали се намираше под къщата, или го бяха отвели в друго скривалище? Той погледна часовника си и се изненада като видя, че е 10.30; вероятно 10.30 сутринта. Макар че ударът, който му нанесе негърът, беше много силен, Дон беше сигурен, че той не е бил достатъчен да го накара да изгуби съзнание за толкова дълго време. Той повдигна десния си ръкав. Върху ръката си под лакътя забеляза мъничкия белег, оставен от венозната инжекция и направи гримаса.
После вниманието му беше привлечено от халката, която стягаше глезена му. Тя представляваше стоманен пръстен, закачен за края на една верига, зазидана в скалата. Беше тесен и заключен с пружинена заключалка, която не му се стори много сложна. Той разбираше от ключалки и ако успееше да намери парче желязна тел, ключалката не би представлявала трудност. Впрочем той имаше много време за мислене. Дори ако се отървеше от веригата, не би могъл да излезе от затвора си.
Внезапно забеляза, че една много далечна светлина се приближаваше към него от дъното на сутерена. Разбра, че от другата страна на килията се намираше подземна галерия. За времето, което Карлос, негърът, използва, за да стигне до подземната килия, Дон изчисли дължината на галерията: около 150 метра.
Негърът се появи на светлината и го погледна. Дебелите му устни откриха зъбите му, за да очертаят едно подигравателно хихикане.
— Как си, приятелче? — каза той. — Двамата ще се поразходим малко. Но бъди разумен! Не ми играй номера!
Погледът на Дон се отправи зад Карлос към отвора на галерията. Той видя две кучета-вълци, които го следяха в мрака.
Карлос хвърли поглед зад себе си и се усмихна.
— Тези животни са чудовищни, — каза той. — Те ще ти прегризат гърлото за нула време, ако се опиташ да хитруваш. Те са умни, затова избий всяка мисъл за бягство от главата си. Ще ни следват като овчици, но опитай се да хитруваш и ще видиш какво ще ти се случи!
Той се приближи, коленичи до Дон и разтвори пръстена, който стягаше глезена му. Дон би могъл да му приложи някоя хватка от жиу-жицу, но кучетата бяха по-силни от него.
— Ела, приятелю, — каза Карлос. — Лекарят иска да те прегледа, а шефът също иска да те види.
Дон се изправи. Краката му бяха изтръпнали и той разбра, че не беше в състояние да издържи каквото и да е, дори ако кучетата не го наблюдаваха.