Морисън се прокашля.
— Свързах се с командира на базата Пърл Харбър. Той докладва, че на булевард „Макартър“, пред главния вход на базата, се е събрала тълпа от около триста души. Изглежда не са въоръжени, но Националната гвардия, която е била извикана преди няколко часа, е с тях. Извадих досиетата за набора в хавайската Национална гвардия от архивите на Пентагона. През последните две години са били отхвърлени извънредно голям брой кандидати — почти всичките бели, чернокожи и латиноамериканци. Вече три години осемдесет и шест процента от членовете на Националната гвардия са от японски произход. Като се има предвид положението, бих казал, че Такамора си е създал частна армия под носа ни.
— Работите ли върху възможности за избор в случай че се опитат да осъществят преврат? — Спокойните сини очи на президента обходиха присъстващите, очаквайки отговор.
— Самолетоносачът „Кити Хоук“ и щурмовият кораб амфибия „Инчан“ са заели позиции за нанасяне на удар срещу Хавай — отговори Морисън. — Пърл Харбър е в пълна бойна готовност и чака заповед от вас. Ако Ониши се опита да превземе островите със сила, ще можем лесно да си ги възвърнем. Бандите и Гвардията няма да издържат на атаката ни.
— Заповедта нашата войска да стреля по американски граждани не е опция. — Красивото лице на президента се намръщи от безпокойство. — По дяволите. Контролирам най-добре обучените войници и най-добрите оръжия в света, но в случая те са абсолютно безполезни.
Мъжете в кабинета стоически наблюдаваха терзанията на президента и безмълвно благодаряха на Бога, че не седят в неговото кресло.
Адмирал Морисън отново се прокашля.
— Един точен хирургичен въздушен удар срещу къщата на Ониши би решил проблема. Отрежем ли главата, змията ще умре, така да се каже.
— Как да обясня това на народа на Хавай? Те го обожават. Ониши всяка година дава двайсет милиона долара за благотворителни цели. Ако го убием, ще предизвикаме революция.
— А атака на командоси? — предложи Пол Барнс. — И после ще съобщим на хората за руското участие. Ще обясним всичко и ще изправим Ониши пред съда.
— Разузнаването ни докладва, че домът на Ониши се охранява строго — отговори Хена. — Атаката би се превърнала в истинско сражение. Реакцията към подобно нещо ще бъде десет пъти по-негативна от провала в Уейко през 1993 година2. Съмнявам се, че кабинетът ще оцелее след подобно сътресение, като имам предвид последните проучвания на общественото мнение. Не се обиждайте, сър.
— Няма — мрачно каза президентът.
В продължение на един час мъжете в Овалния кабинет обсъждаха различни идеи, но всички предложения бяха отхвърлени, защото завършваха с един и същи резултат — падането на правителството.
— Може би това е единственият начин — замислено отбеляза президентът.
Вътрешният телефон иззвъня и Джой Крейг съобщи, че Мърсър най-после е пристигнал и води гост.
Мърсър представи прегърбения доктор Джейкъбс и президентът хвърли унищожителен поглед на Барнс, а Хена се засмя доволно.
— Доктор Мърсър, когато договорът ви с Института по геология изтече, ФБР с удоволствие ще ви вземе на работа.
— Не се виждам като някое от русокосите ви момчета, господин Хена. Не понасям да ме командват.
— Съобщиха ли ви нещо, доктор Джейкъбс? — намеси се президентът.
Изумен от хората в стаята, Ейб успя само да кимне.
Мърсър видя, че бившият му преподавател се чувства неловко, и му се притече на помощ.
— Казах му, че го искат тук заради научния доклад, който преди няколко години е представил на ЦРУ.
— Да, точно така. — Джейкъбс отново беше в състояние да говори, но по плешивата му глава блестяха капки пот.
— Бихте ли ни обяснили какво съдържа докладът? — подкани го президентът.
Джейкъбс заговори след предисловие от пристъпи на кашлица и мънкане.
— Преди осем години бях поканен от изпитателния център „Уайт Сандс“ да анализирам проби от минерали, взети от остров Бикини по време на опитите им през 1946 година. Пробите бяха забутани в стар склад, който предстоеше да бъде съборен, затова хората от „Уайт Сандс“ се свързаха с независими изследователи от цялата страна. В склада имаше осемнайсет хиляди проби от минерали, датиращи от четирийсетте години. — Гласът на Джейкъбс стана уверен и твърд, защото говореше по специалността си. — От групите проби, които се съгласих да анализирам, едната представляваше колекция от камъни с тегло шест килограма, взети от морското дъно около атола Бикини след втория ядрен опит, там където бомбата е била детонирана под водата. След първоначалната работа интересът ми се засили и поисках всички данни от опитите, извършени с почвени, скални и водни проби, събрани от Бикини през 1946 година. През следващите няколко месеца проучих дванайсет хиляди страници с документи. След това осъзнах, че само една малка проба има потенциална стойност — камък с тегло един килограм, взет от епицентъра на експлозията. Камъкът беше от баласта на „ЛСМ-60“, кораба, под който е била пусната атомната бомба. Беше истинско чудо, че е останал непокътнат. Или поне така мислех тогава.
2
Нападението на комплекса на Давид Кореш, предводител на сектата „Последователите на Давид“, при което загиват четирима агенти и са ранени шестнайсет. След обсада, продължила петдесет и един дни, агентите на ФБР употребяват сълзотворен газ, но членовете на сектата запалват постройките. От намиращите се вътре деветдесет и пет души, от които седемнайсет деца, оживяват деветима — Б.пр.