Последното изречение накара присъстващите в кабинета да се наведат напред.
— Баластът се състоеше предимно от руда, съдържаща ванадий. Фактът беше изненадващ, защото тази руда се среща главно в Северна и Южна Америка и в някои части на Африка. Предполагам, че е използвана като баласт за кораб в Тихия океан по някакво странно стечение на обстоятелства по време на войната. Както и да е. За непосветените ще обясня, че ванадият се използва за заздравяване на стоманата, която се употребява за производството на точни прибори и други неща, подложени на силен натиск, тъй като е много здрав. Това би обяснило защо не се е изпарил, но ми се стори малко вероятно. Разтроших пробата и я изследвах със спектрометър, за да видя какви други елементи съдържа. Отхвърлих обичайните като например кварца и открих нещо интересно. Във ванадия имаше следи от метална сплав. Отначало помислих, че металът е чист ванадий, получен вследствие на високата температура, освободена при експлозията. Но когато подложих на проверка теорията си, се оказа, че дълбоко греша. Металът беше съвършено непознат. Нямам обяснение за това. Разтроших останалите проби, дадени ми от „Уайт Сандс“, и намерих още количества от същия метал, общо двайсетина грама. Не беше много, но ми стигаше, за да продължа изследванията си. Знаете ли какво е инвар, господа?
Мърсър беше единственият човек в помещението, който не реагира с празен поглед.
— Да, това е сплав от трийсет и шест процента никел, следи от магнезий, силиций и въглерод, а останалото е желязо.
— Пиша отличен на най-добрия ми студент. Инварът е бил разработен от носителя на Нобелова награда Шарл Гийом. Основното му свойство е, че се разширява минимално при нагряване, около седем десети милионни части от инча за един градус повишаване на температурата по Фаренхайт. Невероятно високата температура на експлозията, над сто хиляди градуса, ме накара да се сетя за инвара и се запитах дали двата метала имат общи свойства. Нагрях пробите. При седем хиляди градуса неизвестният метал изобщо не се разшири, а при дванайсет хиляди промяната се измерваше в ангстрьоми3.
Техническата терминология започна да обърква слушателите, но Джейкъбс не забелязваше това.
— Продължих да нагрявам метала, но така и не стигнах до точката му на топене.
Мърсър се усмихна лукаво, защото се досети накъде бие ученият. Но въпреки това на лицето му се изписа изумление, когато Джейкъбс съобщи следващото си откритие.
— След това експериментирах с електричество. Пуснах през пробата един милиджаул електричество и създадох ненасочено магнитно поле от около шест хиляди гауса4.
— Господи — възкликна Мърсър.
— Не разбирам. — Президентът изрази на глас мислите на останалите.
— Господин президент, ако носех стоманен часовник, това магнитно поле щеше да го грабне от китката ми от разстояние три-четири метра.
Вече никой не изглеждаше озадачен.
— След този експеримент промених профила на пробата така, че да създаде затворено поле, и отново пуснах електрически ток. Успях да задържа поле от осемдесет милиона килогауса в продължение на седемнайсет секунди и после стана късо съединение. Високата температура разтопи жиците на проводника въпреки охлаждането с течен кислород, но все още не бях стигнал до магнитното насищане или точката на Кюри на пробата. Точката на Кюри е там, където горещината спира магнитните свойства. Например точката на Кюри на кобалта е около хиляда и шестстотин градуса по Целзий, най-високата известна до моето откритие. Експериментът ми се провали, когато жиците се стопиха, при около седем хиляди градуса по Целзий. Магнитното налягане в полето беше приблизително четирийсет хиляди тона на квадратен инч. Не трябва да забравяте, че всъщност не съм експерт в тази област, затова не разполагах с необходимата техника, за да продължа с опита. Но съм сигурен, че този нов елемент може да създаде достатъчно силно поле за възникването на магнитен кладенец.
3
Единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра, по името на шведския физик Ангстрьом, XIX век. — Б.пр.
4
Извънсистемна единица за магнитна индукция, по името на германския математик, астроном и геодезист Карл Фридрих Гаус. — Б.пр.