— Ще го запомня — отвърна той. — Да не бъда убит.
Усмивката избледня и Сония мълчаливо се взря в него. После се обърна рязко към Денил.
— Кога отпътувате? — попита тя.
— Колкото се може по-скоро, за съжаление — отвърна той с извинителен тон. — Гилдията би предпочела някой да замине за Сачака и да бъде обучен от лорд Марон, преди да поеме поста му, но Марон трябваше спешно да се върне в Киралия. Очевидно ако оставим Дома на Гилдията празен за твърде дълго време, те ще му намерят друго приложение и ние ще трябва да живеем в провинцията.
Тя повдигна вежди.
— Колко дълго е „твърде дълго“?
— Не знаем. Никога не са ни казвали.
Тя тихо изсумтя.
— Значи всичко виси на косъм. Доволна съм, че отивате вие, а не аз. Не че бих могла, дори и да исках — тя се извърна и погледна към Висшите магове, които бяха наставали от местата си и вървяха към изхода. Оусън се обърна и се вторачи в тях.
— По-добре да вървим — каза Денил.
— Да — съгласи се Сония. Тя се намръщи и лицето й отново придоби разсеяно изражение. — Трябва да се погрижа за един спешен въпрос — тя ги погледна и успя да се усмихне леко. — Нали няма да тръгнете, без да се сбогувате?
Без да изчака отговора им, тя забърза към вратата. Денил и Лоркин я последваха, макар и с по-бавна крачка. Лоркин гледаше как майка му изчезва през изхода на Заседателната зала.
— Нямам никакво намерение да умирам в Сачака — каза той. — Всъщност смятам, доколкото е възможно, да избягвам да им се навирам в очите. Та нали ако тук достигне и най-малкият намек за проява на глупост, тя веднага ще дойде да ме върне обратно.
— Всъщност не може — отвърна Денил.
Лоркин се обърна и погледна намръщено високия магьосник.
— Забрави ли, че е черна магьосница? Забранено й е да напуска града. Ако наруши това условие, ще бъде прогонена от Обединените земи.
Лоркин усети как страхът лекичко се промъква в сърцето му. „Значи ако попадна в беда, тя няма да може да дойде да ме спаси. Добре тогава, значи трябва да внимавам да не попадам в неприятности. Или по-скоро да бъда готов сам да се измъкна“. Той залепи широка усмивка на лицето си и се обърна към Денил.
— Всъщност майка ми не ми трябва там. Ако нещо се случи, знам, че ти ще ме спасиш.
Денил повдигна вежди.
— Хубаво е да знам, че имаш такава вяра в мен.
— О, нищо подобно — отвърна Лоркин и се ухили. — Просто съм сигурен, че се страхуваш повече от нея, отколкото от сачаканците.
Високият магьосник поклати глава и въздъхна.
— Къде ми е бил акълът? Как от всички помощници на света можах да избера тъкмо онзи с най-страховитата майка и размирна кръв? Обречен съм!
Глава 7
Пътуването започва
Когато каретата спря пред Университета, Сония и Лоркин излязоха от сградата, следвани от Ротан. Групата млади магьосници, които се бяха спрели във фоайето, му извикаха и замахаха с ръце. Лоркин се обърна и им махна в отговор. След това направи подканящ жест с ръка и един слуга излезе бързо навън, носейки малък сандък.
„А, добре. Младият мъж не е взел много багаж!“ — помисли си Денил.
Капките на ранния пролетен дъжд се пръсваха върху невидимите бариери над главите им. Когато синът и майката стигнаха до каретата, Денил чу как шумът от потропването на дъждовните капки върху покрива на каретата секна и предположи, че магьосникът, който поддържаше щита, го беше разширил и върху колата. Той отвори вратата и слезе да ги поздрави.
— Посланик Денил — каза Сония и му се усмихна учтиво. — Надявам се сандъците ви да са непромокаеми. По всичко личи, че дъждът ще продължи доста дълго.
Денил погледна към двете кутии отзад на каретата, върху които слугата и шофьорът привързваха сандъка на Лоркин.
— Те са нови и непроверени, но майсторът им има добри препоръки — той се обърна и я погледна. — Пък и вътре нямам оригинални документи. Всичко е копия, увити в намаслена хартия.
Тя кимна.
— Мъдро решение — после се обърна към Лоркин, който изглеждаше леко пребледнял. — Ако имаш нужда от нещо, знаеш какво трябва да направиш.
Усмивката му проблесна в отговор.
— Сигурен съм, че ще мога да си купя всичко, което съм забравил. Сачаканците може и да имат някои варварски обичаи, но по всичко личи, че не се лишават от лукс и практични неща.