Именно от Сирано дьо Бержерак по-късно Блез Паскал извлича идеята за своя прочут ciron и разсъжденията си върху безкрайно голямото и безкрайно малкото. Като издига тезите за единство на материята и всичко е във всичко пак Сирано пръв изказва хипотезата за трансформирането на материята и за еволюцията на видовете, далеч преди това да сторят Ламарк и Дарвин. Ала в Комичната история… не става дума само за философия и космогония.
Като развива догадката на Мерсен за тежестта на въздуха, доста преди Торичели и Паскал Сирано се домогва до идеята за атмосферното налягане. Нещо повече той развива тезата за звуковите и светлинните вълни, които могат да се улавят от специални технически приспособления. Така на Луната (Той си е мислил, разбира се, че е на Луната!) Сирано открива чудото на говорящия сандък — метална кутия със сложен механизъм от пружини, малки машинки и подвижна игла, която щом се нагласи на съответното заглавие и се задвижи предава ясно и отчетливо човешката реч и звуците на музикалните инструменти.
Познахте грамофона нали! Само ще ви припомня, че Едисон изобретява своя фонограф в 1877 г., а десет години след него Емил Берлинер патентова и грамофона. При това жителят на „Луната“, който демонстрира на пътешественика говорещата кутия, сякаш наистина е откривателят на електрическата крушка Томас Алва Едисон, защото стиска в ръцете си две огнени кълба, които светят със силен и неугасващ пламък без да изгарят ръцете му. Удивително точно е описана и рентгеноскопията с Х-лъчите на Рьонтген (открити в 1895 г.!). Под прякото въздействие на чистите от самия извор слънчеви излъчвания пътешественикът се вижда прозрачен, наблюдава вътрешните си органи, пулсирането на сърцето си и движението на кръвта във вените и артериите си.
И ако вече сте решили, че Сирано дьо Бержерак просто е имал късмет (т.е. приятел на име Хък) и с помощта на машината на времето е прескочил за малко в края на XIX в. и после пак да се върне в своя XVII в., как ще обясните тогава факта, че в космическото пространство пътешественикът от Земята преодолява притеглянето на планетите от Слънчевата система и се озовава в безтегловност!
При това изобщо не става дума за някаква умозрителна категория, защото той се придвижва из летателния си апарат с главата надолу и докосва пода с върха на пръстите си! А пък островърхият цилиндричен космическият кораб е опасан с летящи ракети, които последователно се възпламеняват и го тласкат все по-далеч и по-далеч в космоса… Невероятно е и разнообразието от енергийни източници, които ползват „жителите на държавите и империите на Луната и Слънцето“ — парата, летливите газове, избухливите вещества, магнитните полета, топлината на Слънцето и енергията на вакуума.
Повечето от тях са неизвестни или изобщо не се прилагат на практика в първата половина на XVII в. По-важното е, че някои от тях и до днес си остават нерешен проблем за учените и затова си мисля, че Хък Хогбен и баща му са отвели Сирано на друга планета.
След като се докосне до Комична история на държавите и империите на Луната и Слънцето, всяко разумно същество неминуемо се пита: защо днес хората на Земята величаят Леонардо да Винчи, а почти са забравили Сирано дьо Бержерак?
Най-обикновен непризнат гений ли е бил Сирано или някой (разбирай семейство Хогбен!) му е помогнал да стигне до неговите смайващи прозрения? И дали пък някои хора не са надарени със способността без всякакви машини да се разхождат напред-назад във времето?
Накрая не мога да пренебрегна макар и малката вероятност Сирано дьо Бержерак да е бил силно комплексиран заради прекомерно дългия си нос и с книгите си да се е опитвал да натрие носовете на съвременниците си!?37
14. Артефакти
Сигурно знаете, че думата артефакт е от латински произход и означава „нещо, направено от човешка ръка“. Археолозите наричат артефакти намерените при разкопки праисторически оръдия на труда от камък или кост. Ксенолозите пък обозначават с този термин всяко материално доказателство за намесата на извънземните в живота на Земята. А в медицината артефакти са изкуствените образования, възникващи при някои изследвания. Понеже и семейство Хогбен са клиничен случай, и имат претенции, че лекуват недъзите на човечеството, спокойно можем да наречем следите от тяхната дейност на Земята артефакти.
Специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч смятат, че в хронологичен ред 10-те най-странни артефакта в човешката история са:
| 1. | Картата на адмирал Рейс |
| 2. | Дискът от Фестос |
| 3. | Очите от скалите |
| 4. | Кристалните черепи |
| 5. | Грънците от Глозел |
| 6. | Плащеницата на Христос |
| 7. | Коланът на генерал Чжоу |
| 8. | Ръкописът на Войнич |
| 9. | Картата на Винланд |
| 10. | Жабата от кухината |
37
От всички глупости, които драконът надрънка за Сирано, само едно нещо е вярно. Сирано ми беше приятел. Може би най-добрият приятел, който някога съм имал! Когато се напиехме, аз се увличах и му разказвах за своите приключения и за нещата, които съм виждал, когато с баща ми се разхождахме из Вселената. Не съм и подозирал, че те са му правели толкова силно впечатление и той си ги е записвал на трезва глава. А че Сирано бе почтен човек, се вижда от факта, че приживе той не публикува книгите си и никога не е претендирал, че лично е преживял всичко това.