И драконите, бих добавил аз. Хък, както обикновено, е лаконичен и с присъщата му надменност пренебрегва драконите39. А що се отнася до зловещия хогбенов замисъл, той сравнително добре е описан във „Втората библиотека“ или небезизвестната „Следваща книга от Истории за Нищото“, посветена на моите приключения в Плодовитата пустота. С две думи бащата на Хък никога не е харесвал животните на Земята и винаги е гледал на тях просто като на източници на тор за скъпоценните му растения, които съхраняват идеалите на Нищото. Който е чел „Втората библиотека“ ще разбере какво искам да кажа, а който не е чел, да я прочете.
Тунгуският метеорит
(img:609-kulik.jpg|Картинката липсва|-left)
В ранните часове на 30 юни 1908 г. на височина 7600 м над Сибир (сякаш целейки се в 13-годишния Имануил Великовски) се взривява космически обект. Въздушната вълна от експлозията обикаля цялата планета, а породеният земетръс е засечен чак в Йена, Германия. Иркутската обсерватория (на 900 км от епицентъра) регистрира смущения в геомагнитното поле на Земята. Облаците прах не могат да се разсеят в продължение на много часове. Днес специалистите оценяват взрива на 40 мегатона тротилов еквивалент, т.е. колкото водородна бомба.
Засегната област има формата на пеперуда с площ 2150 кв. км. Дърветата са повалени радиално и на снимките, направени от експедицията на Леонид Кулик през 1938 г., корените им още сочат към центъра на взрива. В самия епицентър обаче се мъдри мъртва гора. Дърветата са обгорени, с изпочупени клони и обелена кора, но… прави. Няколко дни след катастрофата от Сибир до Атлантика хората се дивят на бели нощи, достатъчно светли, за да четат вестник. Появяват се сребристи облаци, светли кръгове около слънцето, променя се цветът на небето, а в атмосферата зейва огромна озонова дупка.
Така изглежда, възстановена в детайли, картината на Тунгуската катастрофа след стогодишните изследвания на учените. А ето разказа на В. Симеонов — местен жител, който имал щастието или нещастието да бъде очевидец на катастрофата само на стотина километра от нейния епицентър:
„Внезапно над гората се издигна огромен пламък и стана толкова горещо, че ризата ми едва не се запали. Сетне пламъкът изчезна, но земята се разтресе. Нещо ме захвърли на два метра от входа и загубих съзнание. Свестих се от грохота и гледам къщурките наоколо се тресат като в треска, стъклата се пукат, рамките на прозорците се трошат, а голямо парче земя между къщите се е изметнало…“
Нека сега да сравним този простодушен разказ със знаменития текст от Първа книга Мойсеева на Стария завет, в който се описва как Господ наказва за неправедния им живот жителите на библейските градове Содом и Гомор:
„Тогава Господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от Господа от небето, и съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и всички растения земни. А Лотовата жена погледна назад и се превърна в солен стълб. Сутринта рано стана Авраам и отиде на мястото, дето бе стоял пред лицето на Господа; и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ.“ (Битие 19:24–28)
Какъв ли вид е имало божието наказание на Содом — комета, болид, прост метеорит, кораб на извънземни, късче антиматерия, микроскопична черна дупка или нещо друго от злокобния арсенал на стария Хогбен? Дневникът на сина му мълчи по този въпрос. Но в него намерих друга любопитна бележка.
7 ноември 1975 г. С Артър Кларк пресметнахме, че ако космическият пришълец от 30 юни 1908 г., дето се вряза в атмосферата над река Тунгуска над точката с координати 620 с.ш. и 1010 и.д., беше се забавил със пет часа, огънят и жупелът щяха да се изсипят над Санкт Петербург. Тогава едва ли щеше да избухне любимата на баща ми Велика октомврийска социалистическа революция, но пък щяха да загинат поне 500 хил. невинни души и прекрасното творение на Петър I щеше да бъде заличено от лицето на Земята. За 58 години комунизмът затри сто пъти повече хора, но поне ни остави красивия град на Нева.40
39
Навярно сте забелязали манията на Трифончо да изкарва драконите потомци и духовни наследници(!) на динозаврите. Колко пъти му обяснявах, че тях ги дели пропаст от поне сто милиона години, но за него това е малко повече от една секунда и може да се пренебрегне като статистическа грешка.
40
Още един красноречив пример как драконът Трифон цитира преднамерено извадки от дневника ми, като ги лишава от контекста. На този ден по традиция аз се напивам от мъка и пиша какви ли не глупости. Разбира се, никой град на Земята не е по-ценен от живота на 50 милиона човека. Пропилях целия ХХ в. да се боря с всевъзможните тоталитарни извращения на баща ми и толкова се уморих, че когато фашизмът и комунизмът най-сетне се сгромолясаха, успях да натиря баща ми от Земята и хукнах подире му, за да не стори пак някоя пакост. В „Няма хък-мък или Първа книга от Историите за Нищото“ подробно са описани последните години от този кошмарен семеен сблъсък и аз винаги съм предпочитал тази книга пред „Втората библиотека“ — любимото четиво на дракона.