Любопитно е обаче, че гледните точки са различни. Западноевропейските учени изобщо не схващат тънкия нюанс, че Веркович е изпратен от сръбското правителство да намери доказателства за славянския произход на населението в Македония като отпор на турските и гръцките домогвания, а със събраните песни той доказва, че това население е… българско. И докато на западняците донякъде им е простено, че не могат да се оправят с вечните крамоли между южните славяни, вместо да запеят дитирамби за Веркович, мнозина българи просто емоционално не искат да приемат, че един босненски сърбо-хърватин може ще извади на бял свят толкова сериозното доказателство за етническия произход на населението в Македония.
Несъмнено обаче и самият Веркович има вина за отношението към „Веда Словена“. Той не само си позволява да нанася поправки в оригиналните текстове на песните, събрани от крушовския учител Иван Гологанов, но и силно повлиян от Раковски, постоянно се опитва да изтъкне на преден план древния „сканскритски“ корен на българите, с което на практика измества темата на дискусиите. Заради тези стремления на Веркович някои учени с основание го набеждават в лековерие и наивност. И те насочват гнева си срещу „главния мистификатор“ — бедния даскал Иван Гологанов. Главите ми обаче не го побират как такъв мастит учен като проф. Михаил Арнаудов например, не си дава сметка, че ако грамотният, но лишен от някакъв свръхталант учител Гологанов наистина сам е съчинил тези триста и няколко хиляди(!) стиха, включени в двата тома на „Веда Словена“, той би трябвало да бъде обявен за втория епически поет на всички времена след Омир! При това втори само хронологично, а не по мащабност на начинанието!
Последната дискусия през 80-те години на ХХ в., предизвикана от покойния приятел на Хък Тодор Ризников, направо помете много от „доказателствата“ за мистификациите на Веркович и Гологанов, но бе задушена по политически причини от комунистическото правителство в България. Така необходимата за академичните учени вековна дистанция от появата на „Веда Словена“ отдавна е преодоляна. И е крайно време наука да се отърси от пристрастията си. Особено като се има предвид, че Хък явно няма пръст в тази „мистификация“.
2 май 1997 г. Моят приятел, поетът Борис Христов е подготвил ново разкошно двутомно издание на „Веда Словена“, като джентълменски е включил не само оригиналните текстове на песните, но и главните трудове на критиците им. Дано то да отвари пътя на всички непредубедени учени за сериозен анализ. Прочетох отново всички текстове и съм убеден, че бъдещите езиковедски, литературни, етнографски и исторически изследвания на песните от „Веда Словена“ ще трябва да хвърлят повече светлина поне върху пет въпроса:
1. Коренно население или преселници на Балканите са били траките?
2. Какво се е случило с тракийския етнос след славянизацията на Балканския полуостров?
3. Какъв е произходът на помаците?
4. В какво се състои разликата между Аспаруховите и Куберовите българи?
5. Доколко са съхранени във фолклора след приемането на християнството езическите поверия и божествените пантеони на траките, славяните и прабългарите?
И тогава много песни от „Веда Словена“ ще влязат в българските читанки.
Три послеслова
I. Послеслов на дракона
Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен в главата Литературни мистификации. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написано в този дневник, като сведения, размисли и оценки на очевидец и деен участник в събитията! Първите догатки и съмнения относно достоверността на записките възникнаха в главите ми един ден, когато неочаквано открих, че цели пасажи от дневника на Хък са цитирани (без позоваване на източника?!) в телевизионната поредица „Загадъчния свят на Артър Кларк“ и няколкото книги, написани въз основа на нея. Вярно е, че Хък и Артър са приятели, но още по-вярно е, че Артър Кларк пише фантастика, нали?… Въпросът е кой от кого е приписвал? Ако се окаже, че Хък е приписвал от Артър, ще трябва да преработя книгата си и да изхвърля всички цитати от дневника на Хък.48
В същото време обаче, онези твърдения, които можеха да бъдат проверени, като ги съпоставях с други, много по-надеждни(!) от Хък източници, издържаха изпитанието. За същността на някои мистери (като историите на Снежния човек, на Огопого и на моя приятел — Чудовището от Лох Нес) пък се уверих със собствените си очи. Така че, признавам, съм малко раздвоен.
48
Драконът никога няма да преработи книгата си, защото обемът й ще падне поне с една трета, а, което е по-важно!, хонорарът му ще се смъкне на половина! А ви гарантирам, че това той няма да може да го преживее!