Когато стигнаха до Клодиърс Лейн, установиха, че входът към улицата е препречен от носилка, носена от четирима свещеници, напяващи псалма Libera me76. В носилката седеше прокажен, покрит с обичайното за поразените от тази болест було. Той държеше кречетало в облечените си в кожени ръкавици ръце и неистово го въртеше, за да предупреди всички да се дръпнат настрани. Щом отминаха, Корбет направи знак на отец Джон и те тръгнаха по настлана с хубав, гладък калдъръм улица. От двете й страни се издигаха внушителните къщи на големи богаташи, боядисани в розово и опасани с черни греди фасади; всяка разположена в отделен двор, оградена от висока стена, над която надничаше покривът, настлан с червени шистови плочи. Отец Джон избърза към великолепната порта на едно от тези градски имения. Отпред стоеше пазач, увлечен в клюки с две млади жени. Щом осъзна кой е Корбет, пазачът припряно обясни, че жените са кухненски помощнички, които, заедно с другите слуги, били пристигнали след камбаните за Ангелската молитва, и открили, че всички врати са затворени и няма нито една запалена светлинка.
— Беше ни заповядано да почукаме и да чакаме — каза една от прислужничките. — Чукахме и чакахме, но никой не слезе.
Корбет кимна, бутна вратата и тръгна по настланата с бели плочи и оградена с храсти, шубраци и градински лехи пътека към широки каменни стъпала, отвеждащи до великолепна веранда и полирана черна врата. Той дръпна въженцето на камбанката, после вдигна желязното чукало, оформено като шлем. Удари няколко пъти с него, чувайки как звукът отеква в къщата. Зад него отец Джон мънкаше и хленчеше. Корбет погледна нагоре. Всички капаци останаха затворени. Той заобиколи, отиде до задната врата и провери дали резето е спуснато. Не беше, и той влезе в настланата с каменни плочи кухня и помещението за миене на съдове. Помещението беше подредено, спретнато, пометено и съвсем чисто, и все пак изглеждаше някак си празно, лишено от светлина и топлота. Единственият знак, че е било използвано наскоро, беше огромна дъска за рязане с малко хляб и сирене, поставена на масата. Калугерицата нямаше търпение да продължи по-нататък с оглеждането на помещенията, но Ранулф, усещайки някаква надвиснала заплаха, извади меча и камата си, каза на всички да останат по местата си, а той самият последва Корбет по старателно излъскания каменен под навътре в къщата. Чувстваше някакво мрачно униние, нещо гнетеше ума му и тревожеше душата му.
Влязоха в дълга зала. Полираните дъбови мебели, ценни предмети и украшения проблясваха на слабата светлина, а стъпките им се заглушаваха от дебелите килими. Корбет забеляза триптихи, малки статуетки, поставени в специални ниши и гоблени, избродирани със златни и сребърни нишки; това място за разтуха, отмора и охолство, криеше свои собствени безмълвни, страховити тайни. Минаха през преддверието, после нагоре по стълбището и по една тясна галерия. Вратата зееше полуотворена. Корбет я бутна назад и влезе в господарската спалня. Капаците на единия прозорец не бяха затворени и оскъдната светлина разкриваше ужасяваща сцена: два голи трупа, обезглавени, женският — проснат напряко на леглото, мъжкият — пред прага на стаята. Кръвта им, вече съсирена и изсъхнала, беше напоила леглото и мебелите и се бе просмукала в дебелите вълнени килими върху пода. Корбет запуши носа си, за да се спаси от отвратителната смрад и се огледа в някога красивата стая.
— Тристан и Изолда! — промърмори той. — Ившам е напуснал дома, затворил се е в „Сион“. Мистрес Кларис и мастър Финк решават да се отдадат на сластни ласки. Слугите са освободени и им е казано кога да се върнат. Кларис и Финк са мислели, че са сами и в пълна безопасност. Но вместо това е пристигнала тяхната гибел — по същия път, по който дойдохме и ние.
Той мина през стаята, вдигна тежкото ленено платно, покриващо прозоречния отвор, отметна го и пое дълбоко студения въздух. После се върна обратно и отново започна да изследва потъналите в кръв трупове. Плътта на вратовете им беше грубо разкъсана, по горната част на гръдния кош на Финк имаше синкавочервени петна.
76
Едно от погребалните песнопения в католическата църковна служба: „Освободи ме, Господи, от вечната смърт…“. — Б.пр.