— Убиецът е влязъл изненадващо — предположи Корбет. — Двамата любовници са се стреснали. — Той посочи към трупа на Финк, към увисналия му корем и отпуснатата плът около раменете и гърдите. — Финк не е бил воин, но се е опитал да защити себе си и любовницата си. — Той се наведе и посочи синината от натъртване по горната част на гръдния му кош. — Опитал се е да се съпротивлява. Убиецът, вероятно въоръжен с къса двуостра брадва, го е ударил. Обзалагам се, че по главата на Финк също има следи от удари. — Той се изправи, потърка едно кърваво петно кръв с ботуша си, после потропа по дълбоките процепи в дървения под. — Финк е бил зашеметен и изпаднал в безсъзнание. Убиецът се е обърнал и е отишъл към Кларис; ужасена, тя се е опитала да избяга, но отново е последвал удар, този път по нейната глава. След това убиецът отрязва главите им, пъха ги в торба и си тръгва. Поне така мисля, че се е случило.
Той стоеше със затворени очи, представяйки си събитията, после повдигна клепачи и се върна до прозореца.
— Денят угасва — отбеляза той. — Не мога да направя нищо повече, не и днес. Ранулф, повикай приставите на коронера; нареди да вдигнат труповете и да ги преместят в стаята за покойници на „Сейнт Маргарет“. — Той промълви една заупокойна молитва и се прекръсти. — След това иди в „Сейнт Ботълф“ и вземи главите. Те ще бъдат със синини и рани, и съм сигурен, че на челата им ще е издълбана буквата „М“. Занеси ги в… — той изведнъж забеляза парченце жълт пергамент, поставено върху малка ракла. Вдигна го. Хартията беше поизлиняла, но думите на нея бяха написани с ясен и четлив почерк, със синьо-зелено мастило.
— Mysterium Rei — Мистерията на случая? — попита Ранулф.
— Аха. — Корбет пъхна пергамента в кесията си и докосна с ръка разпятието, окачено на стената. — И с помощта на добрия Бог аз ще разреша тази мистерия и ще изпратя убиеца на ешафода. Ранулф, щом свършиш с мъртвите, поразмърдай живите. Иди в Канцеларията на Зеления печат и разпрати призовки до всички: Калугерицата — Корбет прехапа устната си, — брат Кътбърт, мистрес Аделиша. — Той махна с ръка. — Дори и тези отшелници ще трябва да се подчинят на кралската воля и да се явят, за да се погрижат, за да се изпълни Божията справедливост. О, да! — усмихна се той. — Освен това Стантън и Бландфорд, тази безценна двойка. Отец Джон, Майлс Флешнър. След това издири всички пристави, които са участвали в ареста на Бонифас Ипгрейв. Кажи на Чансън да ти помогне. Говори със Сандуик; той може би разполага с имената.
— А времето и мястото?
— След камбаната на шестия час утре в залата на съда. В Уестминстър. Искам ги всичките там, под клетва, да видим дали ще успея да овладея този кървав хаос.
6
Murdrum: Убиец
Загърнат плътно в плаща си, Корбет седеше до голямата маса в канцеларията на Тайния печат, намираща се дълбоко в лабиринта от галерии, коридори и зали на втория етаж на стария, безразборно дострояван Уестминстърски дворец. Ниските свещници с восъчни свещи осветяваха масата, покрита с червеникава кордованска кожа, както и ръкописите, които Корбет бе подредил спретнато върху нея. Той се бе отпуснал в кресло с висока облегалка и се оглеждаше. Мангалите пращяха и прогонваха студа, промъкващ се като мъгла през закритите с капаци прозорци. Роговите фенери прогонваха тъмнината от ъглите и нишите, и осветяваха раклите и сандъците, наредени в залата. Мъждукащата светлина хвърляше отблясъци по сребърното разпятие и искреше в живите, наситени цветове на великолепните гоблени, подарени от кралските съюзници във Фландрия, представящи историята за архангел Рафаил от Книгата на пророк Товит. Тъмен силует притича през кръга от светлина и изчезна през открехнатата врата.
— Наслука, Разбойник! — подвикна Корбет. Огромният котарак, бич за всяка дребна сган, се промъкна като самата смърт през мразовитата и тясна галерия, готов да се хвърли върху всяка бродеща мишка или плъх. Някъде наоколо неговият помощник, на име Убиец, също беше тръгнал на лов. Корбет слушаше с половин ухо. Старите греди и дървенията на двореца скърцаха и стенеха. Виковете на часовите се носеха в нощта, а упоритият, вледеняващ вятър блъскаше и тропаше по капаците на прозорците. Обиталище на призраци, каза си Корбет. Той се изправи на крака, протегна се и отиде до малкия прозорец, чиито стъкла в оловни рамки бяха изрисувани с хералдически мотиви, и надникна надолу, към потрепващата светлина, идваща от пламъците на запалените факли и от огньовете на часовите. Уестминстър бе притихнал. Някои твърдяха, че след като се стъмни, дворецът ставал прекалено тих, и че тогава всички призраци от миналото, близко и далечно, се завръщали тук. Призраци на писари, прекарали живота си в своите тесни кабинети, без да зачитат призива да почитат Бога. На свещеници, които се бяха стичали в двореца, за да получат тлъсти доходи и удобни служби, но не бяха си давали труд при отслужването на литургии. На хора, убити в постоянните разпри и спречквания из множеството кръчми и публични домове в Уестминстър, посещавани от немалко придворни. Нахлуваха и призраците на онези престъпници, които бяха умрели в Убежището77, в огромната ливада, която отделяше Уестминстърското абатство от двореца, техните сенки се смесваха със сенките на онези, които бяха обесени отвън, при голямата порта на абатството. Корбет се усмихна. Независимо от легендите, лично на него Уестминстър му харесваше повече след падането на мрака, заради тишината и спокойствието, които се възцаряваха след нестихващите шум и глъч на деня.
77
Районът между двореца и абатството в Уестминстър се ползвал с неприкосновеност, подобни на тази, която гонените от закона можели да получат в църковен олтар. Първото убежище на осветена земя в Англия получава статута си от английския крал Едуард Изповедника и обхваща цялата територия на абатството на Уестминстър, а не само олтара на църквата. — Б.пр.