— Мислиш ли, че покаянието му беше истинско?
— Разбира се, че не! Уолтър Ившам твърдеше, че се опитва да спаси душата си, но аз подозирам, че той отчаяно се опитваше да спаси кожата си.
— Мислиш ли, че е възнамерявал да остане в „Сион“, докато напусне този свят?
— Не знам какви са били плановете на тази пепелянка, но, да, може и да е възнамерявал именно това. — Стантън се наведе напред. — Сър Хю, не ми харесва начинът, по който разговаряш с мен. Заподозрян ли съм? Мислиш ли, че аз, или мастър Бландфорд сме изцапали ръцете си с кръвта на Ившам?
— Защо не? — прошепна Корбет. — Защо не? Ние сме кралски служители, не Божии ангели. Оказа се, че лорд Ившам е углавен престъпник. Оказа се, че и Бонифас Ипгрейв е углавен престъпник. Възможно е ти и мастър Бландфорд да сте влезли тайно в абатството „Сион“ и да сте убили Ившам, по някакви ваши лични, неясни причини.
— Как смееш! — избухна Бландфорд.
— Просто хипотези — отбеляза Корбет. — Вие можете да кажете, че звучи невероятно, но аз казвам, че е възможно. Освен това в същата онази вечер бихте могли да отидете в Куинсхийт, да изведете Игнасио Инглийт навън и да го убиете. И двамата носите оръжие85 — спокойно продължи той.
— Вие сте се сражавали в кралските войски в Уелс и в Шотландия, както и аз. Вие сте убивали хора, както и аз. Бихте могли да влезете в кръчмата „Ангелския поздрав“ и да екзекутирате Уолдън и Хюбърт Монаха. Това е напълно в кръга на възможностите. Бихте могли да отидете в дома на Ившам и да обезглавите Ричард Финк и лейди Кларис. Всички неща са възможни и следователно, вероятни.
— Това е нелепо — възрази Стантън. Той понечи да се изправи, но се отказа, щом видя, че Ранулф също се размърда на стола си.
— Милорди — тропна Корбет по масата, — не разбирате ли? Не можете ли да проумеете? Ние всички сме изправени на процес. Уолтър Ившам беше главен съдия в Кралския съд, и при все това се оказа съучастник, дори близък приятел, с двама от най-големите престъпници в града. Той е извратил и покварил правосъдието. Облагодетелствал се е от обири и кражби. Ако това се случва в зелената гора, тогава какво би станало в сухата?86 Така че, да, милорд, заподозрян си, както и мастър Бландфорд, както и всеки друг в тази зала. Колко нашироко се е разпростряла тази зараза, колко дълбоко е проникнала?
— Аз казах истината — категорично отговори Стантън.
— О, милорд, сигурен съм, че е така — усмихна се Корбет. — Готов съм да се закълна, че си казал истината, но не ми каза цялата истина, и заради това може би ще трябва да разпитаме отново и двама ви. Сега вървете. — Той махна с ръка и насочи отново вниманието си към документите, а Стантън и Бландфорд шумно се изправиха, бутнаха назад столовете си и шушукайки помежду си, напуснаха залата.
— Здравата ги разтърси, сър Хю.
— Мастър Ранулф, това и възнамерявах. И двамата са амбициозни, безскрупулни хора.
— Достатъчно безскрупулни, за да убият?
Корбет се обърна и погледна Ранулф право в очите.
— Да, приятелю мой, да убият. Те са кралски хора. Има нещо тук… — той направи неопределен жест. — Нещо, което не мога да оформя в идея, в емоция, в усещане, в подозрение. Кралят има пръст в тази работа, но защо, къде и как, наистина не знам. Но стига с разсъжденията. Да пристъпим към разпита на тайнствения шпионин на име Калугерицата.
7
Barrator: продажен служител
Младият писар влезе наперено в залата. Той спря до вратата, положи ръка върху Евангелието и издекламира клетвата, четейки набързо от парчето пергамент, което Чансън му подаде. После пристъпи напред, без да чака покана и седна на един от столовете. Кръстоса крака и се заигра с пръстена си, гледайки ту Ранулф, ту Корбет.
— Мастър Есколиър, известен още като Калугерицата — Корбет насочи пръст към него, — извади голям късмет, че в „Сейнт Ботълф“ не ти хвръкна главата.
— Сър Хю, през целия си живот съм бил късметлия. Не за първи път рискувам да загубя главата си, и се съмнявам, че ще е за последно.
— Остроумна реторика — заяви Ранулф, — но сега ще трябва да отговориш на нашите въпроси напълно искрено. Положи клетва. Можеш да бъдеш обесен или подложен на премазване до смърт за лъжесвидетелство.
85
В средновековна Англия не всеки е имал правото да носи оръжие, то е било запазено за благородниците, рицарите, кралските служители и войниците. — Б.пр.
86
Свободен цитат по Евангелие от Лука — „Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото“ — думи на Христос, когато Го повеждат към Голгота; Лука, 23:31. — Б.пр.