Последният автобус със строителни работници, занимаващи се с довършителните работи, мина покрай ролс-ройса; щеше да ги закара в Бърлингтън и малките крайпътни градчета. Шофьорът намали, за да могат работниците да вдигнат ръце за поздрав към работодателя си.
— Добра работа свършихте днес! — провикна се Алберт Елингам. — Ще се видим пак утре!
Икономът отвори вратата и двамата мъже влязоха във великолепното фоайе на къщата. На влизане Елингам винаги изпитваше задоволство от играта на светлината, която се отразяваше от кристалите на струващите цяло състояние шотландски витражи.
— Добър вечер, Монтгомъри — каза Елингам.
Мощният му глас ехтеше в преддверието.
— Добър вечер, сър — отвърна икономът и пое шапките и палтата. — Добър вечер, господин Макензи. Надявам се, че пътуването ви не е било твърде тежко в тази мъгла.
— Отне ни цяла вечност — подхвърли Елингам. — Робърт през цялото време ми дудна за разни срещи.
— Моля те, кажи на господин Елингам, че трябва да отиде във Филаделфия — каза Робърт.
— Господин Макензи държи да ви информирам, че…
— Умирам от глад, Монтгомъри — прекъсна го Елингам. — Какво има за ядене тази вечер?
— Крем супа от целина и филе от риба морски език с бадемов сос, сър, после печено агнешко, грах, аспержи със сос холандез и картофи по лионски. За десерт има лимоново суфле.
— Става. След малко ще хапнем. Доста огладнях. Колко от лепките са още тук?
— Госпожица Робинсън и господин Неър са в имението, но не се чувстваха много добре, така че май само вие двамата и госпожа Елингам ще сте, сър.
— Добре. Викни я. Да хапнем.
— Госпожа Елингам все още не се е прибрала, сър. Двете с госпожица Алис излязоха следобед с колата.
— И още ги няма?
— Предполагам, че мъглата ги е забавила, сър.
— Прати няколко души отвън да й осветят пътя с фенери. Веднага щом се прибере, й кажи, че я чакаме за вечеря. Не я оставяй дори да си съблече палтото. Да идва веднага на масата.
— Добре, сър.
— Хайде, Робърт — каза Елингам, — да поиграем на карти в кабинета ми. И не се опитвай да спориш с мен. Няма нищо по-сериозно от играта.
Като истински професионалист, секретарят запази мълчание. Игрите с шефа бяха неотменима част от работата му, а „няма нищо по-сериозно от играта“ бе един от многото девизи на Елингам. Тъкмо затова учениците винаги получаваха достъп до игрите, а новата — „Монополи“ — бе задължителна не само за тях, но и за членовете на домакинството и персонала. Всеки трябваше да играе поне веднъж седмично, като вече ежемесечно се организираха турнири. Такъв бе животът в света на Алберт Елингам.
Робърт взе пощата от подноса и я категоризира с тренираните си очи. Част от писмата веднага метна обратно, а останалите мушна под мишницата си.
— Филаделфия — повтори той.
Работата му бе да държи великия Алберт Елингам в правилния курс. Справяше се добре с нея.
— Добре де, добре. Уреди срещата. Ах… — Елингам взе от бюрото си листче с логото на „Уестърн Юниън“. Обичаше да пише бележките си на такава хартия. — Стартирах нова загадка тази сутрин. Кажи ми какво мислиш за нея.
— Отговорът „Филаделфия“ ли е?
— Робърт — подхвана със строг глас Елингам, — загадката ми. Добра е, мисля. А сега слушай. То има две страни. Ако искаш да се скриеш, може да те защити от врага ти или да му покаже къде да търси. Кое е? Е? Какво мислиш?
Робърт въздъхна, спря да сортира пощата и се замисли.
— Има две страни — рече. — Като шпионин. Предател. Двуличен човек.
Елингам се усмихна и направи знак на секретаря да продължи да разсъждава.
— Но… тук не става въпрос за някого, а за нещо. Някакъв предмет с двойно предназначение.
Някой почука на вратата и Елингам скочи да отвори.
— Врата! — каза той и отвори. Отвън чакаше икономът. Лицето му бе пребледняло. — Отговорът е врата!
— Сър… — подхвана Монтгомъри.
— Момент. Разбираш ли, Робърт, вратата има две страни…
— Човек може да се скрие зад нея или чрез нея да се издаде къде е отишъл — отвърна Робърт. — Разбирам, да…
— Сър! — повиши глас Монтгомъри.
Двамата мъже се изненадаха от настойчивостта му и го изгледаха объркано.
— Какво има, Монтгомъри? — попита Елингам.
— Някакъв се обади по телефона, сър. Трябва да слезете веднага. На вътрешната линия. В килера. Моля ви, сър, побързайте.
Това държание бе толкова нехарактерно за Монтгомъри, че Елингам се подчини, без да обели дума. Тръгна след иконома, който, след като стигнаха в килера, му подаде слушалката.