Той се наведе леко напред, а в отговор тя се отдръпна. Тогава ръката й попадна върху твърд предмет, скрит под завивките.
Стиви отметна одеялото и отдолу се показа малка кутия. Беше червена, метална, със заоблени ръбове и размери на капака около двайсет на двайсет сантиметра. Беше доста стара и очукана, даже се виждаха следи от ръжда, но надписът „ОЛД ИНГЛИШ ТИЙ БАГС“ не бе пострадал сериозно. Отпред бе изобразена чаша, от която се надига пара. Някакъв стар боклук.
Нещо задрънча.
Наистина.
Това бе хеликоптерът, който се бе снишил много. Нямаше как да не му обърнат внимание. Дейвид присви очи към прозореца, сетне пусна ръката на Стиви и отиде да хвърли поглед навън.
В опит да се успокои, Стиви си пое дълбоко въздух. Изгледа кутийката, после вдигна капака й и изсипа съдържанието й на леглото.
Имаше останки от бяло перо, парче плат с мъниста по него, червило в златисто флаконче, квадратен кристален клипс и миниатюрна червена емайлирана обувчица, която се оказа, че служи за съхраняване на таблетки. Стиви я отвори и затвори няколко пъти, като огледа помътнялата й бронзова вътрешност.
— Странно — каза тя. — Ела да видиш!
— Чакай малко.
Стиви продължи да разглежда. До стената на кутията бяха поставени нагънат лист хартия от бележник и десетина стари черно-бели снимки с различни размери. Стиви извади първо листа. Беше изтънял на местата, на които е бил сгъван, но съвсем леко пожълтял. Със спретнат, но разтеглен почерк бе написано:
На снимките имаше двама тийнейджъри, момче и момиче. Бяха в различни пози, които за Стиви бяха хем познати, хем напълно неразбираеми. Момчето носеше костюм и разхлабена вратовръзка. Момичето — тесен пуловер, пола и баретка. На една от снимките позираха пред кола. На друга момичето бе с пура в ръка. На друга бяха застанали лице в лице, като момичето държеше момчето на дистанция от себе си. Стиви обърна снимките. На гърба на една от тях пишеше 11/04/35.
Стиви дълго разглежда снимките. И тогава нещо в главата й щракна. Те явно се правеха на Бони и Клайд — известните през трийсетте години престъпници. Играеха роли.
Една от снимките се различаваше; беше по-дебела и по-тежка. След като я проучи внимателно, Стиви стигна до извода, че това всъщност са две слепени снимки. Изключи от съзнанието си рева на кацащия хеликоптер. Тази странна колекция бе от изключителна важност. Опита се да раздели внимателно фотографиите, но не успя и се наложи да приложи повечко сила. Те започнаха да се отлепят. Между тях бе мушнато нещо, което приличаше на…
Изрезка? От списание?
Беше изрязана в яркочервено думата САЩ на жълт фон. Височината на буквите бе малко над половин сантиметър.
Ръката на Стиви се разтрепери.
Дума, изрязана от списание, в кутия с предмети от периода 1935–1936 година. Снимки на деца на нейната възраст, които си играят на Бони и Клайд. Част от поема — немного по-различна от творбата на Искрено коварен, — която е била написана дни преди да пристигне писмото на Искрено коварен. Грубовата къса поема относно игра, в която кралят живее на хълм.
Това бе Искрено коварен. Който и да бе написал поемата, които и да бяха Франки и Едуард. Стиви се разрови трескаво из спомените си, складирани в мозъка й. Забързано отваряше въображаеми кашони и чекмеджета. Беше се отделила от тази необичайна утрин, от Дейвид и от стаята на Ели. Ето! Най-после! Гледаше свидетелските показания на Ленард Холмс Неър, в които се посочваше, че едно момче и едно момиче са демонстрирали познания. Гаджета. Тя била с гарваново черна коса, а той приличал на лорд Байрон. Тя задала въпрос относно Дороти Паркър. Ученици от първия випуск на академия „Елингам“.
Те бяха написали писмото. Доказателството бе в ръката й.
Ученици ли бяха убили Айрис Елингам? Доти е била убита от хора, които са я познавали добре? Всичко заради Доти ли е било? Мозъкът на Стиви работеше на пълни обороти.