Вижте! Загадка!
Време за забавление!
Въже ли да използваме,
или огнестрелно оръжие?
Ножовете са остри
и блестят толкова прекрасно.
Отровата действа бавно, а това е ужасно.
Огънат весело свети, давенето е бавно.
Обесването е кофти начин за умиране.
Счупена глава, лошо падане.
Кола се блъска в стената.
Бомбите гърмят, радост за душата.
Добър начин
да накажем лошите момчета!
Не можем да решим какво ще използваме.
Както вие не можете да избягате или да се скриете.
Ха-ха.
Ваш,
Искрено коварен
Алберт Елингам и семейството му и преди били получавали заплахи, всъщност няколко години по-рано в колата на Алберт била заложена бомба. По онова време индустриалците често били на мушка. Какво правело въпросното писмо толкова специално?
Първо, то било съставено от разноцветни думи и букви (по-късно се оказало, че изрезките са от популярни списания). Написаната с ярък, веселяшки шрифт поема изброявала начините, по които може да умре Алберт Елингам. Престъпникът се представил с името Искрено коварен.
Пет дни по-късно жената на Алберт Елингам Айрис и тригодишната му дъщеря Алис излезли с кола и били отвлечени. По същото време изчезнала и учещата в академията Долорес Епщайн.
Вечерта престъпниците поискали откуп. Алберт трябвало да извади всички пари от сейфа и да ги занесе на езерото, намиращо се в имота. Елингам не дал всичките пари, затова похитителите пребили човека, изпратен да прибере Айрис и Алис, и поискали още.
Робърт Макензи, трийсет и три годишният личен секретар на Елингам, настоявал да се обадят в полицията. Но бизнесменът се опасявал, че това би изложило живота на отвлечените на опасност. Подпомогнат от семейния приятел Джордж Марш, Елингам занесъл двеста хиляди долара (банкнотите били белязани) на езерото Чамплейн и ги спуснал в чакащата там лодка.
Лодката отплавала. На 16 май 1936 г. трупът на Долорес Епщайн бил открит в плитък гроб край Йерихон, Върмонт. На зловещата находка попаднал шофьор на цистерна с мляко, който отбил от пътя, за да облекчи естествените си нужди. Причина за смъртта бил тежък удар в главата.
Три седмици по-късно, на 5 юни 1936 г., тялото на Айрис Елингам изплувало край Саут Хироу, Върмонт. Мод Лумис, жената, която го намерила, споделила: „Беше завита с мушама и беше много разложена, ама много. Изглежда, са я привързали към нещо тежко“. В трупа на Айрис били открити три куршума.
Искрено коварен като че ли се съобразявал със списъка — била замесена кола, макар че сблъсък в стена нямало (червеният мерцедес на Айрис бил оставен на един селски път, на седем мили от къщата; следи от борба липсвали). Съответствието било счупена глава, пистолет и труп във водата.
ФБР били извикани на помощ три дни след отвличането. Агентите веднага взели писмото и започнали да го проучват. Стигнали до извода, че хартията е съвсем обикновена — такава можело да се намери в хиляди книжарници в страната. Единствените отпечатъци върху писмото били тези на Алберт Елингам и Робърт Макензи. Лепилото било обикновено, канцеларско. Думите били изрязани от популярни печатни издания като „Лайф“, „Фотоплей“ и „Сатърдей Ивнинг Поуст“. Накратко казано, писмото впечатлявало единствено със съдържанието си.
Психиатри от цялата страна изказали мнения за личностните характеристики на автора на писмото. По отношение на точната диагноза имало разминавалия, но всички били убедени, че престъпникът е интелигентен, самоуверен и с добри езикови умения. Част от поетите и филолозите, проучили поемата, били на коренно противоположни мнения. Според някои текстът бил инфантилен. Други казали, че поемата е написана от човек, който е чел поезия и има талант. Един сюрреалист стреснал всички с твърдението си: „Най-искрената и велика творба на нашето време“.
Последното създало известни проблеми при съдебния процес. Антон Ворачек се признал за виновен, а и в дома му били открити част от парите от откупа, но той не говорел добре английски. Повечето експерти смятали, че няма как той да е авторът на писмото, макар че един от специалистите на ФБР не бил съгласен с тях. Две години след смъртта на Ворачек някаква жена заявила, че той е бил с нея в деня на престъплението (хванало я страх, затова не си била признала по-рано). Показанията й били доста съмнителни.