В онзи следобед Стиви разбра няколко неща:
Първо, заснемането на видео включва много незаснемане на видео, тоест размотаване, говорене, че трябва нещо да се повтори, а понякога и действително повтаряне, като често, след някое отскачане до тоалетната, разбираш, че нещата са се върнали в изходна позиция.
Второ, Хейес бе добър актьор. Това не можеше да се отрече.
Трето, изкуствената мъгла смърдеше.
И четвърто, бе напълно възможно да й писне да кисне в потопената градина и да слуша безкрайните обсъждания на историята за отвличането.
Докато часовете отминаваха, тя започна да се ядосва, че е позволила на Хейес да използва темата за Искрено коварен. Да, бе дала съгласието си, но нещо не бе както трябва, имаше нещо странно в това кратко филмче. Въпреки че Хейес играеше добре и че бе добре гримиран, той си оставаше седемнайсетгодишно момче, влязло в ролята на мъж, гонещ петдесетте. Освен това процесът по заснемане куцаше, макар Стиви да не можеше да определи защо.
В шест часа Марис каза, че са свършили каквото трябва, и Даш обяви почивка за вечеря.
— Ще хапнем, после ще се върнем да почистим — добави той.
— Тази вечер! — възкликна Нейт. — Не може ли да свършим тази работа утре?
Марис помагаше на Хейес да махне грима от лицето си. Когато те приключиха, групичката се отправи към трапезарията. Стиви чу как коремът на Нейт изкъркори.
Когато стигнаха поляната, Хейес се закова на място.
— Вие отивайте, аз забравих да взема едно нещо.
— Ще дойда да ти правя компания — каза Марис.
— Не, няма нужда — отвърна той, крачейки заднешком. — Тръгвайте и да ми запазите място.
Стиви и Нейт не се нуждаеха от подканяне.
Незнайно защо Стиви почувства дискомфорт от факта, че вечеря в различна група. Докато похапваше пържено пиле и царевица, се загледа как някои от съквартирантите й се събират на групички. Джанел се настани при едни хора от къщата на Ви. Ели седна при хора, които Стиви почти не познаваше. Дейвид изобщо не се появи, Хейес също.
— Чудя се защо се бави толкова — каза Марис и се размърда нервно в стола си. — Не отговаря на съобщенията.
— Вероятно говори по телефона — подхвърли Даш, докато ядеше картофено пюре.
Марис седна на дланите си и се огледа. Погледът й се спря на Гретхен, която тъкмо влизаше в трапезарията. Прокара език над горните си зъби.
— Ще отида да видя какво става — каза тя.
— Марис, ще дойде — каза Даш. — Намерил си е някаква работа.
— Така или иначе, трябва да се върнем да преместим рампата.
— О, боже! Добре. Само да си доям.
Гретхен се извърна небрежно към тях, погледът й се плъзна над главите им като облак.
За какво бяха разговаряли двамата с Хейес по-рано? Какво дължеше Хейес на Гретхен? Дали работата с Хейес не причиняваше този смут? Марис бе нервна, всички те работеха по нещо, което щеше да донесе ползи на Хейес, Гретхен явно търсеше отмъщение.
Как бе възможно човек да води такъв живот!
Вечерята приключи бързо, за огромно разочарование на Нейт. Четиримата — Марис, Даш, Стиви и Нейт — се отправиха към потопената градина.
Здрачаваше се, небето придобиваше електриково син цвят и контурите на дърветата се очертаваха още по-ясно. Стиви чу бързи стъпки, извърна се и видя до себе си Джърмейн Бат.
— Къде отивате, момчета и момичета? — попита тя.
— В потопената градина — рече Нейт. — Да преместим една рампа, нещо такова. Щеше ми се да попиша малко.
— Може ли да дойда с вас?
— Мести ти се рампа? — подхвърли Стиви.
— Та кой не мечтае за такова нещо — измънка Нейт и придърпа раницата си нагоре към раменете. — Елате в академия „Елингам“. Ще имате удоволствието по тъмно да извадите една рампа от дупката, в която е навряна.
— Просто искам да видя какво правите — каза Джърмейн.
— Още новини за Хейес? — подпита Стиви.
— Последното видео по темата има петдесет хиляди гледания.
— Това би звучало добре върху надгробен камък: „Постигнах петдесет хиляди гледания“.
— Говори си — каза с леден глас Джърмейн, — изобщо не ми пука.
Когато някой каже, че изобщо не му пука, означава, че му пука. Джърмейн не бе сторила нищо на Стиви. Нямаше причина да бъде рязка. Да, това, с което тя се занимаваше, бе малко гадничко, но пък Хейес като че ли не се впрягаше. Новото му гадже в момента буквално тичаше по петите му насред сгъстяващия се мрак.
— Извинявай — каза Стиви. — Шегувах се.