Тя бе мечтала да види труп, но не и такъв на… истински човек. Собственикът на същите тези застинали неподвижно крака само преди няколко дена бе клечал по смешен начин в стаята на Стиви, с щръкнали нагоре колене. Истински човек, който сега лежеше безжизнен и студен някъде зад тях в мрака.
Когато пристигнаха в „Минерва“, Лари каза на Стиви да почака и тя го направи. Той разговаря с Пикс на входната врата. Чула зловещата новина, Пикс покри устата си с длан, после дойде до количката и сграбчи ръцете на Стиви.
— Добре съм — рече Стиви.
— Стиви. — Лари надникна откъм шофьорското място, като се подпираше с ръка на покрива на количката. — Искам да те помоля да не казваш нищо на хората, които са в къщата, поне за момента. Разбираш ли ме?
— Опасяваш се да не настане паника. Искаш районът да е чист, за да може да се направи разследване — каза Стиви.
— Точно така. Много добре, Стиви.
— Стиви — подхвана Пикс. — Ще те заведа в моя апартамент…
— Ако ме заведеш горе, другите ще се досетят. Ще се прибера в стаята си. Добре съм. Мога да се справя.
Лари кимна.
— Идеално. Прибери се в стаята си и си легни, Стиви. Не мърдай от там, по-късно ще намина да те видя. Ще си ни нужна.
Стиви се измъкна внимателно от количката, краката я държаха. Пикс понечи да я подхване през раменете, но тя отказа помощта й. Този път общата стая й се стори страшно ярка. Червените стени сякаш пулсираха, а лосът имаше гротесков вид. Джанел си бе тръгнала, но Ели и Дейвид все още бяха на канапето — смееха се, допрели стъпалата си едни в други. Замлъкнаха при влизането на Пикс и Стиви.
— Какво става? — попита Ели. — Загазил ли е Хейес?
— Не — отвърна тихо Пикс.
Дейвид наблюдаваше Стиви. Опитваше се да премине през празното й изражение и да проникне в мислите й.
— Ще си лягам — каза Стиви и се извърна.
Дейвид я проследи с поглед. Секунда по-късно телефонът му изчурулика.
— Някой е забелязал хеликоптер — каза той на Пикс.
— Чух нещо много странно — подхвърли Ели.
— Пикс, тук ще кацне ли хеликоптер — попита Дейвид.
— Всичко е наред.
Стиви изтича горе и влезе в стаята си. Затвори вратата и се облегна на нея. Главата й се удари в закачалката. Тръгна към кофата за боклук, защото й се пригади. Гаденето обаче отмина. Легна си с дрехите и се зави.
Бяха се качили в планината шестима, сега бяха петима.
Може би трябваше да направи опит да заспи…
Шок. Навлизаше в такова състояние. Надигна се. Хартия. Трябваше й лист хартия. Отиде до бюрото и взе тетрадката си по анатомия. Трябваше да опише всичко, сега, докато спомените й са пресни. Какво бе видяла? Какво знаеше? Просто запиши всичко, без да се замисляш върху значението на фактите.
Някой почука. Вратата се отвори със скърцане, преди Стиви да успее да каже нещо.
— Здрасти — каза Дейвид. Вече не изглеждаше в добро настроение. — Какво става?
— Аз не мога…
Стиви се приведе над тетрадката и сбърчи вежди.
— Какво правиш?
— Не мога… да говоря.
— Какво?
— Така ще си повредя спомените — отвърна нервно тя.
— Нещо става. Хеликоптер се вика само в определени случаи. Освен това имаш вид на човек, на когото са източили литър и половина кръв. Какво става, по дяволите?
— Остави ме. Сега трябва да пиша. Историите могат да се променят инцидентно, ако човек се разприказва, така че ще си мълча. Моля те, затвори вратата.
Дланта й потреперваше. Тя я сви в юмрук и я мушна под одеялото. Дейвид бавно отстъпи назад. Излезе и затвори вратата.
Стиви напъна мозъка си. Просто изброй нещата. Какво видя. Стиви? Пиши! Всичко започна в четвъртък.
• Занесохме рампата и материалите в градината
• Монтирахме машините за мъгла
По-детайлно, Стиви. Подреди го.
• Преди няколко дена влязохме в тунела. Ние
Не.
•
Настана шумотевица — и вън, и вътре. Чу бученето от хеликоптер, докато отлиташе, а в дневната ехтяха гласове. Сложи си слушалки, за да се изолира. Информацията се движеше и скоро всичко щеше да е в безпорядък. Време бе да събере мислите си. Когато се убеди, че е записала каквото знае, откъсна листа. Стана, извади червеното си палто от гардероба и го облече, търсейки утеха от твърдата изкуствена материя. Мушна в левия джоб едно хапче ативан, а в десния — сгънатия лист. Седна на ръба на леглото, с ръце в скута, и зачака. Лари я намери в тази поза.