Стиви полежа още малко, загледана в тавана. Една пеперуда се блъскаше безпомощно в крушката. Надигна бавно главата си, после с рязко движение удари тила си в дървения под.
ФЕДЕРАЛНО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ
РАЗПИТ НА ФЛОРА РОБИНСЪН, ИЗВЪРШЕН ОТ АГЕНТ САМУЕЛ АРНОЛД
17 АПРИЛ 1936 г., 12,45 ч.
МЯСТО: АКАДЕМИЯ „ЕЛИНГАМ“
С. А.: Бих искал да поговорим за случилото се в понеделник. Имате ли нещо против?
Ф. Р.: Не, разбира се.
С. А.: Пребивавате тук, в къщата на семейство Елингам, вече две седмици? От четвърти април?
Ф. Р.: Да.
С. А.: Често ли идвате на гости?
Ф. Р.: Да.
С. А.: Живеете в Ню Йорк. От там ли познавате госпожа Елингам?
Ф. Р.: Да, запознахме се преди девет години.
С. А.: Къде се запознахте?
Ф. Р.: На едно обществено събитие.
С. А.: Какво обществено събитие, госпожице Робинсън?
Ф. Р.: Литературна среща.
С. А.: Литературна среща?
Ф. Р.: Точно така.
С. А.: Къде се проведе тя?
Ф. Р.: В Ню Йорк.
С. А.: Там употребяваше ли се алкохол, госпожице Робинсън?
Ф. Р.: Има ли това някакво значение?
С. А.: Просто трябва да си изградим представа с какви хора общува госпожа Елингам. Искаме да разберем дали сред познатите й има човек, който би й причинил зло. Алкохолът вече не е незаконен и никой не се интересува какво се е случвало преди девет години.
Ф. Р.; Уверявам ви, на тази среща присъстваха само добри хора.
С. А.: По онова време питейните заведения са били пълни с престъпници, госпожице Робинсън. Престъпници са въртели този бизнес.
Ф. Р.: Едва ли от този тип престъпници, който… Беше различно.
С. А.: Разбирам. Нека поговорим за отношенията ви. Смятат ви за най-близката приятелка на госпожа Елингам. Така ли е? Прекарвате много време тук, във Върмонт. Персоналът казва, че когато семейство Елингам са тук, почти винаги и вие присъствате.
Ф. Р.: Може да се каже, да.
С. А.: На единайсети, в събота, в къщата е имало парти. Малко или голямо парти?
Ф. Р.: Малко. Партитата вече са малки. Заради училището.
С. А.: Кои присъстваха на него?
Ф. Р.: Аз, Лео…
С. А.: Ленард Холмс Неър? Художникът?
Ф. Р.: Да. Максин Мелвил, актрисата, и съпругът й Джон Портър. Няколко души, с които Алберт прави бизнес, но те не се задържаха дълго.
С. А.: Изглежда, че повечето хора са си тръгнали в неделя. Вие докога възнамерявахте да стоите?
Ф. Р.: Докато ми се стои. Аз винаги съм поканена.
С. А.: Какво правихте в неделя?
Ф. Р.: Алберт работеше, а и бе дъждовно, така че по-голямата част от времето прекарах в салона при Лео. Той работи по нова картина.
С. А.: Нещо друго?
Ф. Р.: Поиграхме си с Алис. Взех си дълга вана.
С. А.: А вечерта?
Ф. Р.: До късно разговарях с Айрис и Лео. До твърде късно може би. На сутринта не се чувствах добре.
С. А.: На сутринта госпожа Елингам ви е поканила да излезете с нея на разходка с колата, нали така?
Ф. Р.: Да, дойде в стаята ми в десет. Все още бях в леглото. Имах ужасно главоболие. Казах…
С. А.: Да?
Ф. Р.: Извинете.
С. А.: Няма нищо, помислете си.
Ф. Р.: Казах, че ми е зле и че няма да отида. Ако бях тръгнала с тях…
С. А.: Значи, сте се отказали от разходката заради главоболието.
Ф. Р.: Трябваше да отида. Трябваше да отида.
С. А.: Кога станахте?
Ф. Р.: Към обед прислужницата донесе нещо за хапване. Помолих я да напълни ваната. Почти цял ден четох в стаята си.
С. А.: Същата вечер сте влизали в гардеробната на госпожа Елингам, защо?
Ф. Р.: Счу ми се някакъв шум вън. Исках да видя какво става. Прозорецът на това помещение гледа към предната градина.
С. А.: Както и тези на няколко други стаи.
Ф. Р.: Е, знам, че от там се вижда добре. Влязох, за да погледна. Бях притеснена.
С. А.: Струва ми се нередно да влизате там, при положение че госпожа Елингам я няма.
Ф. Р.: Често влизам в гардеробната на Айрис.
С. А.: Дори когато нея я няма?
Ф. Р.: Да. Тя ми е разрешила да ползвам вещите й.
С. А.: Госпожа Елингам позволява ли и на други да влизат там?
Ф. Р.: Нямам представа.
С. А.: Тя понякога не пуска дори личната си прислужница.
Ф. Р.: Аз не съм прислужница.
А. С.: Тя обикновено заключва вратата, нали?
Ф. Р.: Имам ключ. Може ли огънче? Искам да запаля цигара.
С. А.: Да.
(Пауза.)
С. А.: Значи, сте влезли в личната гардеробна на госпожа Елингам с вашия ключ. Откога го имате?
Ф. Р.: О, не мога да си спомня. От доста време.
С. А.: Струва ми се странно, че сте си направили труда да влезете в заключена стая, за да погледнете навън.
Ф. Р.: На вас може да ви изглежда странно… но точно това се случи.