С. А.: Колко време стояхте вътре?
Ф. Р.: Не знам. Загубих представа за времето.
С. А.: Все пак… някакво предположение.
Ф. Р.: Ами… да кажем… петнайсет минути.
С. А.: И после прислужницата Рут ви е открила там. Тя каза, че това е станало в осем и петдесет. Викала ви е, но вие не сте отговорили.
Ф. Р.: Не съм я чула.
С. А.: Била е в коридора.
Ф. Р.: Бях много обезпокоена.
С. А.: Госпожа Елингам държи ценни вещи във въпросната стая.
Ф. Р.: Повечето от нейните вещи са ценни. Всичко в тази къща е ценно. И не се заключва навсякъде.
С. А.: Уместна забележка, госпожице Робинсън. Но в гардеробната има някои извънредно ценни неща. Това ли е причината тя да стои заключена през повечето време?
Ф. Р.: Разбира се.
С. А.: Вие не сте толкова богата, колкото госпожа Елингам, нали, госпожице Робинсън?
Ф. Р.: Малцина притежават такова богатство.
С. А.: Вие не сте богата, нали? Това исках да попитам.
Ф. Р.: Мразя тази тема. Най-близката ми приятелка е…
С. А.: Разпитваме ви, защото най-близката ви приятелка е изчезнала. Няма нищо срамно човек да не е богат. Просто исках да кажа, че сте от различни социални прослойки.
Ф. Р.: Тя би ми дала всичко, което поискам. Всичко. Айрис е най-щедрият човек на света. Погледнете това училище! Те направиха безплатно училище за децата. Канят ги в тази къща!
С. А.: Наистина са много щедри. Но нека се придържаме към темата. Как стигнахте до стаята на госпожа Елингам?
Ф. Р.: Как съм стигнала?
С. А.: Не сте слязла по главното стълбище.
Ф. Р.: Не, използвах задното.
С. А.: За прислугата?
Ф. Р.: Да.
С. А.: Защо не минахте напряко, по главното стълбище?
Ф. Р.: Не знам.
С. А.: И не сте чули, че ви викат?
Ф. Р.: Не съм.
С. А.: Би трябвало да сте очаквали някой да ви повика, така поне си мисля. През цялото време ли гледахте през прозореца?
Ф. Р.: Бях притеснена.
С. А.: Но сте чули, че прислужницата чука?
Ф. Р.: Да.
С. А.: Тя каза, че не сте отворили веднага вратата.
Ф. Р.: Бях потресена, чувайки, че най-добрата ми приятелка е изчезнала. Така се получи. Не знам защо.
С. А.: Вътре има голямо количество ценни предмети.
Ф. Р.: Защо непрекъснато ми повтаряте, че вещите й са скъпи?
С. А.: Защото е отвлечена и някакви хора искат откуп.
Ф. Р.: Най-добрата ми приятелка я няма. Защо се държите така с мен?
С. А.: Трябва да установя фактите.
Ф. Р.: Кои факти?
С. А.: Искам да разбера защо сте влизали в стаята й.
Ф. Р.: Току-що ви казах. По-добре се заемете да ги потърсите.
С. А.: Търсят ги почти всички полицаи в радиус от сто мили, ангажирани са и хора от градовете по Източния бряг. Държа да ми кажете какво сте правили в гардеробната на госпожа Елингам цели петнайсет минути.
Ф. Р.: Казах ви…
С. А.: Гледали сте през прозореца.
Ф. Р.: Точно така.
С. А.: Госпожице Робинсън, ще се постарая да бъда пределно ясен. Няма време за лъжи. Всяка прахосана в лъжи секунда може да се окаже фатална за живота на Айрис и Алис Елингам. Лъжейки, вие излагате на опасност не само тях, но и себе си.
Ф. Р.: Аз не…
С. А.: Чули сте, че ви викат. В къщата е царял хаос. Навън е нямало нищо за гледане. Било е тъмно и мъгливо.
Ф. Р.: Знам.
С. А.: Значи, в продължение на петнайсет минути сте се взирали в нищото?
Ф. Р.: Общо взето, да.
С. А.: Знаем някои неща за вас, госпожице Робинсън. Работили сте в „Кармайнс“ — заведение, намиращо се на Двайсет и девета улица. Собственик на заведението бил Големия Бил Томпсън, мафиотски бос. Били сте негова подчинена.
(РЕДАКТИРАНО ЗАРАДИ ПРОВЕЖДАЩОТО СЕ В МОМЕНТА РАЗСЛЕДВАНЕ. ВИЖ ПАПКА 248В-2.)
Ф. Р.: Работата ми бе да пея, да забавлявам хората и да общувам с тях. Двете с Айрис си допаднахме и се сприятелихме.
С. А.: Една от най-богатите жени в Америка и певица в заведение?
Ф. Р.: В „Кармайнс“ се запознах с редица важни хора. Половината нюйоркски елит идваше там. Художници, писатели, актьори, актриси, политици, висши полицаи. Немалка част от тях съм виждала и тук.
С. А.: Големия Бил Томпсън се е занимавал с внасянето на контрабандни стоки от Канада. Може би сте чували това от агента на ФБР, пребиваващ често в тази къща.
Ф. Р.: Смятате, че Джордж Марш говори за работата си? Той е като стена, нищо не разкрива. Освен това от години не съм разговаряла с Бил. Тук съм заради приятелката си Айрис, а тя е изчезнала.
С. А.: Хубаво е човек да има богати приятели.
Ф. Р.: Хубаво е човек да има приятели, независимо дали са богати, или не. Айрис ми е приятелка и ще си остане такава, дори и да обеднее. Да ви кажа нещо за Айрис. Тя ме разсмива.
С. А.: Разсмива ви?