Нямаше какво толкова да си кажат — няколко измърморени добро утро“, няколко кимвания, това беше. Какво да кажеш, когато съквартирантът ти е умрял, макар и да не си го познавал добре. Макар и това, което си знаел за него, да не ти е харесвало особено.
Общо взето, си мълчиш.
Появи се Ели по изцапано с боя долнище на пижама, скъсана тениска на една френска група и нещо като срязани отдолу дълги чорапи на ръцете. Очите й бяха зачервени и подути. Стовари се на канапето до Дейвид, сви се на кълбо и положи главата си в скута му. Той плъзна небрежно ръката си по сплъстената й коса.
На Стиви й се доповръща. Щяха ли да разговарят за случилото се? Ако да, какво щяха да си кажат? А може би не. Може би нещата, случващи се в ден като вчерашния, не се брояха.
При тази мисъл нещо в нея потъна и тя заби поглед в кафето си, което бе горчиво, но топло. Докато го пиеше, чувството за нереалност понамаля. Изпи го.
— Стиви — каза Пикс, влизайки в стаята. — Викат те за разговор в Голямата къща. Лари ще дойде да те вземе.
Джанел я погледна уплашено. Нейт пребледня.
— Това е нормално — каза Стиви. — Полицията процедира така. Задават едни и същи въпроси няколкократно, за да пречистят информацията.
— Вие трябва да стоите тук — добави Пикс.
— Цял ден? — попита Ели, надигайки глава от скута на Дейвид.
Гласът й бе глух, както се получава, след като си плакал дълго.
— Засега, да. Ще дойдат съветници, ако ви се говори с някого.
Дейвид извъртя очите си към тавана.
Под портика на Голямата къща бяха паркирани две коли на щатската полиция на Върмонт.
— Кажи каквото знаеш — заръча й Лари. — Придържай се към истината.
— Добре.
— Как си?
— Добре, мисля. Май не съм го осъзнала и усетила напълно. Това лошо ли е?
— Нито лошо, нито добро. Нещата са такива, каквито са. Ти също би разсъждавала така, ако решиш да се занимаваш с подобен тип работа. Човек трябва да се научи да приема фактите, каквито са, не каквито е чул, че трябва да бъдат.
Това бе един от най-смислените съвети, които Стиви бе получавала от възрастен човек.
Влизайки вътре, тя си помисли, че трябва да отиде в стаята на охранителите, но Лари я поведе към вратата от масивен дъб, зад която бе кабинетът на Алберт Елингам.
— Тук? — попита тя.
— Детективът разговаря с хората тук. Просто отговаряй на въпросите й и всичко ще е наред.
Този път детектив. Не полицай в цивилни дрехи.
До облицованата с розов мрамор камина имаше два фотьойла. Кожата на трофейно животно бе просната между тях. На единия фотьойл седеше дребна жена със сив костюм. Тя пишеше в малкия си бележник.
— Стефани? — каза. — Аз съм детектив Аджитър. Заповядай, седни.
Стиви се настани на другия фотьойл, който бе лична вещ на Алберт Елингам. Въпреки че бе много стара, кожата бе в добро състояние и създаваше приятно усещане за комфорт. От тук той бе ръководил империята си… и бе мислил за изчезналите си съпруга и дъщеря.
Всичко в детектив Аджитър бе ненатрапчиво. Дланите й бяха издължени и елегантни. Тъмната й коса бе стегната в кок, нямаше нито един стърчащ косъм. Стиви много хареса обувките й — черни, безлични, без ток. Лицето й излъчваше добре заучено спокойствие. Не издавай нищо. Стиви трябваше да усвои това толкова присъщо на детективите изражение.
— Ще направя запис — каза тя и постави дигитален рекордер върху масичката в стил артдеко между тях. — Разпит на Стефани Бел от детектив Фатима Аджитър, неделя, десети септември, девет часът и четиресет и пет минути. Така, Стефани или Стиви?
— Стиви.
— Стиви, ти си участвала в заснемането на видео за отвличането на Айрис и Алис Елингам. Чия бе идеята?
— На Хейес.
— Ти как се включи?
— Той ме помоли да му помогна.
— А защо помоли теб?
— Защото знам много по въпроса.
— Имаш предвид отвличането?
Стиви кимна, като същевременно си каза, че трябва да бъде по-ясна.
— Знам много за случая „Елингам“. Заради него дойдох тук. Да проуча престъплението и… цялата история.
— Значи, Хейес е искал да направи шоу за отвличането и се е обърнал към теб, защото ти си информирана. А ти си поискала съдействие от Натаниел, защото е писател?
— Хейес ме помоли да поискам помощ от него — каза Стиви.
— Изглежда, Хейес е събирал хора с познания в различни области. Марис Кумс има сценичен опит, а Патрик Дашел учи филмово изкуство. Заедно сте работили по проекта.