Стиви преглътна тежко.
В работилницата имаше сух лед. Някой бе взел картата на Джанел. С въпросната карта можеше да се влезе в работилницата.
Трябваше да се върне в къщата. Вече бе нарушила предостатъчно правила.
Трябваше да се върне в „Минерва“.
Тогава защо се обърна и тръгна в противоположната посока, към работилницата? С нейната карта нямаше да може да влезе. Какво щеше да открие там? Инстинктите й я притискаха.
— Ще проверя записите — чу да казва Лари.
Двамата с детектив Аджитър се задаваха по пътеката. Стиви едва успя да се скрие зад една количка за голф.
— Часът на влизане и излизане? — попита жената.
— Да, системата записва всичко. Чакай малко. — Лари вдигна телефона си към ухото. — Джери? Искам да извадиш едни записи. Името е Джанел Франклин. Искам да разбера къде е влизала с картата си в четвъртък вечерта.
Стиви ги последва, когато те се отдалечиха по посока на работилницата. Лари извади своята карта и отвори вратата. Влязоха и Стиви вече не чуваше какво си говорят, а това изобщо не й хареса.
Онова подобно на сън състояние я обзе отново. Изтича приведена до вратата и я хвана, преди да е успяла да се затвори. Задържа я с пръст и изчака те да се отдалечат. Когато надникна, те вече бяха в другия край на помещението, при синия контейнер със сух лед.
Наистина ли вършеше това? Да, наистина.
Бутна вратата и се шмугна вътре, скривайки се зад един шкаф с градински инструменти.
— Боже — възкликна Лари, — това нещо е било пълно. Как, по дяволите… да, Джери. Добре. Така значи, в Хамбара, в шест и петдесет. После нищо до един и дванайсет сутринта на следващия ден. Отваряно е с картата в работилницата, ясно.
Той прибра телефона си.
— Според Стефани Бел — подхвана детективът — картата на Джанел Франклин е изчезнала по време на часа по йога.
— Ще проверя графика й, но там наистина се провежда обучение по йога. Няма разминаване. Значи, някой е взел картата…
— И чрез нея е влязъл тук в един през нощта. Трябва да снемем отпечатъци. Нали разбираш? Идва тук, взема…
Точно тогава телефонът на Стиви звънна.
Лари и детективът извърнаха едновременно глави.
Нямаше смисъл да се крие повече. Изправи се.
— Здравейте — каза.
Стрелна с очи екрана на телефона.
На него пишеше: РОДИТЕЛИ.
19
Вече доста изнервен, Лари изведе Стиви от работилницата.
— Знам — измърмори тя. — Аз се…
— Виж какво, Стиви, умно хлапе си и те харесвам. Ще съм пределно ясен. Искам да ме слушаш.
— Знам. Аз просто…
— Май не ти е ясно.
— Ясно ми е, но Джанел…
— Сега ще стоиш тук — рече той. — В офиса на охранителите. И няма да разговаряш с никого, докато не ти разреша. Разбра ли?
Телефонът й отново зазвъня.
— Кой те търси?
Тя му показа екрана. Пак пишеше РОДИТЕЛИ. Той й направи знак да вдигне и я загледа подозрително.
— Стиви!
И двамата се бяха включили, така че не можа да разбере кой каза пръв името й.
— Току-що ни се обадиха от училището — избърбори майка й. — Идваме да те вземем.
Стиви покри лицето си с длан.
— Всичко е наред.
— Стиви, някакво дете е умряло.
— Да, знам.
— Прибираш се вкъщи — намеси се баща й.
— Вижте — промърмори Стиви, забила ужасе`н поглед в земята. — Кофти е, но… случват се такива неща.
— Никой не е умирал в старото ти училище.
— Не е вярно. Стана автомобилна катастрофа и…
Майка й заяви:
— Двамата с баща ти ще си вземем отпуск и ще дойдем да те приберем. Само няколко дена са минали. Можем да те запишем отново.
Моментът не бе подходящ за плач. Не искаше това да е причината за рев. Хейес трябваше да оживее. Но както обясни по-рано Лари, не всичко се получава както ни се иска. Избърса една сълза с опакото на дланта си и се опита да накара гласа си да не трепери.
— Вижте, беше… Може ли да поговорим, като дойдете?
Те се съгласиха, макар и неохотно. Стиви успя да се измъкне от родителите си. Изражението на Лари се бе смекчило, вече не бе каменно с остри ръбове, а само каменно.
Чу се добре познатият от вчера шум. Лари и Стиви вдигнаха едновременно глави и видяха да се приближава боядисан в червено и бяло хеликоптер.
— Медиите — каза той. — Надушили са. След малко ще са на входа. — Въздъхна и закрачи бързо. — Ела. Трябва да те върна в „Минерва“, после ще се занимавам с това.