— И какво е било то? — поиска да разбере Смит.
— Пети март 1953 година е датата, на която умира Йосиф Сталин — Валентина се извъртя, за да може да различават бледия овал на лицето й. — Или по-скоро датата, на която е убит. Вашите хора довършиха това копеле, нали, Григорий?
Дълго време единственият звук беше дразнещият вой на вятъра.
— Винаги сме подозирали — продължи Валентина. — Както историята напоследък свидетелства, Сталин е повален от масивен мозъчен кръвоизлив през нощта на двадесет и осми февруари, докато е в резиденцията в Кремъл. Както се предполага, ударът го е извадил от строя, той изпада в полукоматозно състояние и остава така до смъртта си на пети март. Но светът е изненадан. Считали са, че има нещо „смешно“ в доста повърхностното описание на смъртта му, дадено от съветското правителство. Освен това дъщерята на Сталин Светлана прави доста очевидни намеци, че истинската история за кончината на баща й не е разкрита.
Историчката промени позата си, като се опитваше да не размества Ранди.
— Разбира се, около смъртта на всеки противоречив държавен глава гъмжи от слухове и от конспиративни теории. Нека го наречем „синдром на тревистото хълмче“12. Но като имаме предвид прословутия характер на Сталин и характера на тогавашния съветски режим, тази конспиративна теория изглежда малко по-стабилно обоснована от повечето други.
— Сега вече с истината за „Миша 124“ и отмененото първо съветско нападение въпросът пак ще се повдигне с пълна сила. Съжалявам, Григорий, но тук няма как да се направи правдоподобно опровержение и всичко, което предположим, вероятно ще е по-лошо от самата действителност.
Възмутен, Смислов вдигна поглед към тавана на пещерата.
— По дяволите! — Той затвори очи и известно време мълча, преди да отговори. — Напълно си права, професоре. Както казваш, Сталин получава удар, но не изпада в кома. Бил е частично парализиран, но остава в съзнание, нащрек и в състояние да дава заповеди. А заповедите му са за незабавно предприемане на явна унищожителна атака срещу западните демокрации.
Кой знае защо? Вероятно умствените му способности са били засегнати от удара. Вероятно е предвиждал неминуемата си смърт и е искал, преди да умре, да стане свидетел на окончателната победа на пролетарската революция. А може би просто е искал светът да свърши с него. Както и да е, други членове на Политбюро смятали подобна атака за национално самоубийство.
— Възможно ли е това?
— През пролетта на 1953 година — да — отговори Валентина. — Западът е щял да има решително превъзходство при всякаква размяна на ядрени удари. По онова време Съединените щати и Великобритания притежават няколкостотин атомни оръжия и дори два прототипа на водородни бомби. Съветският съюз има в арсенала си само около двайсет и пет маломощни ядрени бомби като тази от Хирошима. Дори с предимството, че първи нанасят удар, подсилен с биологични и химически оръжия, не би било достатъчно да унищожат НАТО.
Още по-важно, Западът има по-съвършени системи за доставка. Съветският съюз има само своите окаяни стари B-29, а Съединените щати разполагат с големия B-36 „Миротворец“ с достатъчен радиус на действие, че да удари всяка цел в СССР. Първото поколение натовски реактивни изтребители B-47 и „Канбера“ също влизали на въоръжение в големи количества.
— Западна Европа е щяла да стане на пълна каша — заключи Валентина. — А Съединените щати щяха да са лошо ударени. Но Русия и страните от Варшавския договор щяха да са разрушени от ядрени бомби и да се превърнат в радиоактивна пустош.
Смислов се намуси и отпи от чая си.
— Както казах, една клика в Политбюро напълно признавала тази реалност. Освен това разбирали, че има само един начин да се отстрани диктатор като Сталин. Със съжаление ще ти кажа, професоре, че историята никога няма да узнае името на човека, който е задържал възглавницата върху лицето на Сталин, докато той не спрял да се бори. Съвсем грижливо не е било документирано.
— Всичко е наред, Григорий. Бил е един от само трима възможни и аз мога да направя логично предположение.
Смислов сви рамене.
— Кликата не е била в състояние да действа и да вземе властта, докато на практика не излита първата вълна на нападение и самолетите вече не са на път към целта. Това са били американските бомбардировачи, способни да прелетят най-далечно разстояние през полюса. Атаката е успешно отменена, преди да бъде засечена от северноамериканската въздушна отбрана, и всички самолети се връщат благополучно в базите. Всички, освен една платформа с биологично оръжие — „Миша 124“.
12
The grassy knoll syndrome (англ.) — Изразът става известен заради тревистото хълмче на Дийли Плаза, Далас, зад което се предполага, че се е криел втори убиец на президента Кенеди, и множеството хипотези и противоречиви показания на свидетели, стояли наоколо. — Бел. прев.