Командирът на подводницата не беше впечатлен.
— Трябва да се потопя колкото може по-скоро. Искам да дам на тази пукнатина шанс да замръзне отново, преди да мине следващият американски сателит. — Като всеки добър подводничар той беше нервен и нещастен на повърхността. И имаше причина за това. Намираше се в канадски териториални води, в зона, забранена за чужди разузнавателни подводници. И макар че канадските военноморски сили бяха напълно негодни да наложат тази забрана, ударните атомни подводници на американския флот също охотно и редовно пренебрегваха това ограничение.
— Не се тревожи, капитане, след още няколко минути ще сме далеч — отвърна Томашенко, като погледна надолу към хората си, товарещи шейните. — Ние също трябва да сме под прикритие до времето на следващото преминаване. Няма да има проблеми.
— Да се надяваме — изсумтя подводничарят. — Ще се постарая да се придържам към комуникационното разписание, но трябва да ти напомня, лейтенант, че не мога да обещая. Зависи от това дали ще намеря пукнатини под водата, за да разположа радиомачтите. Ще се връщам на тези координати веднъж на двайсет и четири часа и ще слушам за вашите звукови трептения и транспондера през леда. Повече не мога да направя.
— Съвсем достатъчно, капитане. Предоставяш много ефикасни таксиметрови услуги. Досвидания.
Томашенко се преметна през ръба на мостика и се спусна по замръзналата стълба.
Капитанът на подводницата измърмори отговора си шепнешком. Оскърбително беше да търпи такова нахалство от един обикновен нахакан лейтенант, но тези спецназовци се мислеха за богопомазани. За съжаление точно този пример идваше с кратка серия запечатани заповеди от Тихоокеанското военноморско управление, които направо поставяха командира и неговата подводница на пълно подчинение и повикване от Томашенко. Да пренебрегне волята или характера на тези заповеди щеше да бъде изключително лош късмет в стопяващата се руска флота.
Капитанът на подводницата гледаше, докато Томашенко и неговият отряд се изтегляха — тъмни очертания върху леда, които с мъка вървяха към мрачния силует на остров Уензди. Беше доволен, че си тръгват. Душата и корабът му отново бяха негови за известно време. Освен това беше доволен, че точно това снаряжение се махна от палубите му. Хората на Томашенко сигурно бяха част от най-коравосърдечните екипи, които капитанът някога беше срещал. И като се имаха предвид двайсетте години служба в руската армия, за него това имаше значение.
— Разчистете мостика! — командирът на подводницата повиши глас на сподавения шум долу. — Всички наблюдателни постове долу!
Щом моряците му профучаха край него по стълбата, той натисна месинговия бутон до водоустойчивия интерком.
— Контролна зала, тук мостикът. Подгответе се да я спуснете!
18
Американският кораб „Алекс Хейли“
Ранди Ръсел побутна яркорозов пластмасов диск с нокътя на пръста си.
— Дама — каза тя, като се втренчи над игралната дъска със съсредоточената напрегнатост на пума, която се готви за скок.
Като си мърмореше под мустак на руски, Григорий Смислов взе един пул от малката си купчинка трофеи и го хлопна там, където беше посочено.
— Загазил си, Григорий — каза Валентина Метрас, докато дъвчеше чипс от купата, поставена до полесражението на масата.
— Дамата е детска игра — каза Смислов през зъби. — Детска игра. И не ме затруднява!
— Ние я наричаме чекърс, майоре — захили се Смит, който седеше до Ранди. — И все пак си загазил.
— Дори на великия Морфи6 щеше да му е трудно да се концентрира заради някакви хора, които непрестанно хрупат бисквитки в ухото му!
— Това е чипс тортила, за да бъдем по-точни — каза Валентина, докато се радваше на поредното вкусно парченце. — Но твоят проблем всъщност е, че се опитваш да вкараш логика в играта, сякаш играеш шах. Чекърс прилича повече на фехтовката: въпрос на изключително остър нюх.
— Така е — внезапно нападна Смислов и чукна един от червените пулове на Ранди с черен. — Казах ви, не ме затруднява.
Париращият удар беше унищожителен — току-що изкованата дама на Ранди изчисти дъската от черни пулове с бърза финална тройна атака.
— Най-добре четири от шест? — попита тя с едва доловима усмивка.
6
Пол Морфи (1837–1884) — американски шахматист, най-големият майстор на своето време и неофициален световен шампион. — Бел. прев.