— Това вече е прекалено странно!
Смит и историчката се спогледаха и се сбутаха, за да влязат в спалното помещение.
Вътре цялостното разпределение беше подобно на лабораторията. Имаше две групи легла и малка печка с въглища до северната стена на хижата. В южната част имаше кухненски принадлежности и плот за приготвяне на храната, а по средата — обща маса за хранене. В далечния край на хижата беше отделено помещение за жените, пред което имаше наполовина отворена плъзгаща се врата хармоника.
Спалното помещение беше изпълнено изключително с лични вещи — различни фотографии, свалени от мрежата разпечатани листове, рисунки, хумористични или не, забодени или залепени по стените.
Ранди беше застанала до масата за хранене и се взираше в чиния с наполовина изяден сандвич с осолено говеждо месо и полупразна стъклена чаша чай.
— Съгласна съм, мис Ръсел — каза Валентина Метрас, като се присъедини към огледа на сандвича. — Това наистина минава границата.
Ранди сложи пистолета си на масата.
— Чувствам се така, сякаш току-що съм се качила на борда на „Мари Селест“7.
Ранди свали едната от вътрешните си кожени ръкавици и докосна с два пръста отстрани чашата.
— Още е топла — каза тя.
Като погледна нагоре, потропа с нокът по ръба на чашата.
Джон Смит знаеше, че в момента наистина има работещ екип. Не се налагаше никой от тримата в спалното помещение да казва и една дума, за да се разбере смисълът.
Преносимият едноканален предавател със система за наземно-авиационна връзка пищеше и стържеше и от него излизаше смътна прилика на откъслечна човешка реч, доловима през трясъка на разделящия се слой на Хевисайд8. Дори с осемнайсетфутовата антена с разширен диапазон, опъната върху ската на лабораторната хижа, усилията бяха безсмислени.
Смит рязко загаси радиото.
— Мисля, че „Хейли“ може би получават сигнала ни и сигурно се опитват да потвърдят позива ни, но не бих разчитал на повече от това.
— Същото е и с апаратурата на „Рейнджър“ — добави Ранди. — Докато сме на земята, няма достатъчно мощност да пробие през слънчевите смущения. Може да имаме повече късмет с голямата станция на една странична честота, но още не мога да разбера какво не й е наред.
След като разтовари оборудването и покри хеликоптера с брезент и го завърза за защита срещу бурите, кацналата от „Хейли“ група се събра в лабораторната хижа и за да направи безсмислен опит да се свърже с кораба-майка, и да изработи схема за действие.
— Какво ще правим сега, подполковник? — попита Смислов.
— Ще правим това, за което дойдохме: ще огледаме мястото на сблъсъка. — Смит погледна през прозореца на лабораторията. Снегът беше позатихнал за малко, но вятърът още фучеше тревожно. — Остава ни достатъчно от светлата част на деня, за да стигнем до седловината. Майоре, Вал, вие идвате с мен. Съберете заедно екипировката си и се пригответе за нощуване на леда. Доктор Троубридж, както се изразихте, тази станция е ваша отговорност. Мисля, че е най-добре да останете тук. Ранди, би ли излязла с мен навън за малко? Трябва да поговорим.
Те се облякоха и си проправиха път навън през преградата, защитаваща от снега, като устояха на прехода от задържаната в хижата топлина към пронизващия студ навън. Смит поведе Ранди нагоре по утъпканата снежна диря между хижите, докато вече нямаше начин да ги подслушват.
— Добре — каза той, като се обърна към нея. — Имаме проблем.
Ранди се усмихна накриво с намазаните си с балсам устни.
— Поредният проблем?
— Може и така да се каже — отвърна Смит, а мъглата от дъха му се изви около лицето. — Ето какво е положението. Ще трябва да направя нещо, което не бих искал. Трябва да разделя силите си, доколкото ги имам, за да покрия и станцията, и бомбардировача. Майор Смислов и Валентина Метрас ще са ми необходими и двамата на мястото на катастрофата. Това означава, че ще се наложи да те оставя тук сама. Това не ми харесва, но съм принуден.
Лицето на Ранди помръкна.
— Благодаря много за гласуваното доверие, подполковник.
В изражението на Смит се появи раздразнение.
— Не се заяждай с мен, Ранди. Нямам нужда от това. Подозирам, че най-малкото, с което ще се сблъскаш тук, долу, е масов убиец. Единственото ти подкрепление ще е професор Троубридж, който, подозирам, ще е толкова безполезен в евентуален сблъсък, колкото и резервна кофа с вода на потъващ кораб. Ако не смятах, че ти си най-способният да оцелее член на този екип, нямаше дори да обмислям подобен вариант. При това положение смятам, че ти имаш най-голям шанс да излезеш жива от тази история. Напълно ясен ли съм по този въпрос?
7
Бригантина, открита през 1872 г. да плава в Атлантическия океан без хора на борда. Обстоятелствата по мистериозното им изчезване така и не са разкрити. — Бел. прев.
8
Слой Хевисайд-Кенели или слой E на йоносферата между 90 и 150 км над земната повърхност, който отразява електромагнитното лъчение, в частност радиочестотното лъчение. — Бел. прев.