Топлината в хижата идваше от малка печка с въглища, поставена в средата на северната стена. Като отиде до печката, Метрас вдигна капака и откри светещата оранжева жар.
— Чудя се колко време такова нещо може да поддържа огън — замисли се тя, докато добавяше няколко бучки лъскави черни антрацитни въглища от кофата.
— Може би известно време — коментира Смит, като се оглеждаше из лабораторията. — Няма следи от борба, а тук има много крехки неща, които да се счупят.
— Ъ-хъ — съгласи се Валентина и посочи към редичка празни закачалки близо до вратата на изхода. — Мис Браун сигурно е имала възможност да си облече топлите дрехи. Явно е излязла оттук при контролирани обстоятелства.
Смит продължи нататък и влезе в радиокабината. Със свалени ръкавици и отметната назад качулка, Ранди, намръщена, седеше в стола на оператора на страничните честотни ленти. Радиостанциите още бяха включени. Контролните лампи светеха в зелено и от говорителите идваше слабото свистене на носеща честота. Докато Смит оглеждаше, тя натисна бутона за трансмисия в основата на настолния микрофон.
— ЦГАХ „Хейли“, ЦГАХ „Хейли“, тук КГВИ остров Уензди. Това е проверка на свръзката. Това е проверка на свръзката. Чувате ли ме? Край.
Носещата честота напразно свистеше.
— Какво мислиш, Ранди?
— Не знам. — Тя поклати глава. — На тази честота сме и предавателят показва, че излъчваме. — Тя нагласи входа на приемника и захранването на предавателя и повтори пробното повикване без резултат. — Или те не ни чуват, или ние не чуваме тях.
В далечния край на конзолата имаше сателитен телефон и система за предаване на данни. Смит заобиколи Ранди и вдигна слушалката, като набра кода на „Хейли“.
— И тук нищо — докладва след малко той. — Няма достъп до сателита.
— Може ли да е от антените?
— Вероятно. Ще трябва да ги проверим по-късно. Да тръгваме.
Последната хижа в редицата беше спалното помещение. Предният фронт на снежната буря беше обвил станцията и видимо посивяваше, докато екипът наближаваше постройката.
Те отново повториха начина си на влизане. От двете страни на вратата, защитаваща от снега, Смит и Метрас слушаха, докато Ранди си проправяше път към спалното помещение. След малко я чуха как възкликна на висок глас:
— Това вече е прекалено странно!
Смит и историчката се спогледаха и се сбутаха, за да влязат в спалното помещение.
Вътре цялостното разпределение беше подобно на лабораторията. Имаше две групи легла и малка печка с въглища до северната стена на хижата. В южната част имаше кухненски принадлежности и плот за приготвяне на храната, а по средата — обща маса за хранене. В далечния край на хижата беше отделено помещение за жените, пред което имаше наполовина отворена плъзгаща се врата хармоника.
Спалното помещение беше изпълнено изключително с лични вещи — различни фотографии, свалени от мрежата разпечатани листове, рисунки, хумористични или не, забодени или залепени по стените.
Ранди беше застанала до масата за хранене и се взираше в чиния с наполовина изяден сандвич с осолено говеждо месо и полупразна стъклена чаша чай.
— Съгласна съм, мис Ръсел — каза Валентина Метрас, като се присъедини към огледа на сандвича. — Това наистина минава границата.
Ранди сложи пистолета си на масата.
— Чувствам се така, сякаш току-що съм се качила на борда на „Мари Селест“7.
Ранди свали едната от вътрешните си кожени ръкавици и докосна с два пръста отстрани чашата.
— Още е топла — каза тя.
Като погледна нагоре, потропа с нокът по ръба на чашата.
Джон Смит знаеше, че в момента наистина има работещ екип. Не се налагаше никой от тримата в спалното помещение да казва и една дума, за да се разбере смисълът.
Преносимият едноканален предавател със система за наземно-авиационна връзка пищеше и стържеше и от него излизаше смътна прилика на откъслечна човешка реч, доловима през трясъка на разделящия се слой на Хевисайд8. Дори с осемнайсетфутовата антена с разширен диапазон, опъната върху ската на лабораторната хижа, усилията бяха безсмислени.
Смит рязко загаси радиото.
— Мисля, че „Хейли“ може би получават сигнала ни и сигурно се опитват да потвърдят позива ни, но не бих разчитал на повече от това.
— Същото е и с апаратурата на „Рейнджър“ — добави Ранди. — Докато сме на земята, няма достатъчно мощност да пробие през слънчевите смущения. Може да имаме повече късмет с голямата станция на една странична честота, но още не мога да разбера какво не й е наред.
След като разтовари оборудването и покри хеликоптера с брезент и го завърза за защита срещу бурите, кацналата от „Хейли“ група се събра в лабораторната хижа и за да направи безсмислен опит да се свърже с кораба-майка, и да изработи схема за действие.
— Какво ще правим сега, подполковник? — попита Смислов.
— Ще правим това, за което дойдохме: ще огледаме мястото на сблъсъка. — Смит погледна през прозореца на лабораторията. Снегът беше позатихнал за малко, но вятърът още фучеше тревожно. — Остава ни достатъчно от светлата част на деня, за да стигнем до седловината. Майоре, Вал, вие идвате с мен. Съберете заедно екипировката си и се пригответе за нощуване на леда. Доктор Троубридж, както се изразихте, тази станция е ваша отговорност. Мисля, че е най-добре да останете тук. Ранди, би ли излязла с мен навън за малко? Трябва да поговорим.
Те се облякоха и си проправиха път навън през преградата, защитаваща от снега, като устояха на прехода от задържаната в хижата топлина към пронизващия студ навън. Смит поведе Ранди нагоре по утъпканата снежна диря между хижите, докато вече нямаше начин да ги подслушват.
— Добре — каза той, като се обърна към нея. — Имаме проблем.
Ранди се усмихна накриво с намазаните си с балсам устни.
— Поредният проблем?
— Може и така да се каже — отвърна Смит, а мъглата от дъха му се изви около лицето. — Ето какво е положението. Ще трябва да направя нещо, което не бих искал. Трябва да разделя силите си, доколкото ги имам, за да покрия и станцията, и бомбардировача. Майор Смислов и Валентина Метрас ще са ми необходими и двамата на мястото на катастрофата. Това означава, че ще се наложи да те оставя тук сама. Това не ми харесва, но съм принуден.
Лицето на Ранди помръкна.
— Благодаря много за гласуваното доверие, подполковник.
В изражението на Смит се появи раздразнение.
— Не се заяждай с мен, Ранди. Нямам нужда от това. Подозирам, че най-малкото, с което ще се сблъскаш тук, долу, е масов убиец. Единственото ти подкрепление ще е професор Троубридж, който, подозирам, ще е толкова безполезен в евентуален сблъсък, колкото и резервна кофа с вода на потъващ кораб. Ако не смятах, че ти си най-способният да оцелее член на този екип, нямаше дори да обмислям подобен вариант. При това положение смятам, че ти имаш най-голям шанс да излезеш жива от тази история. Напълно ясен ли съм по този въпрос?
Студените думи и смразяващата съсредоточеност на тъмносините му очи моментално я блъснаха в гърба. С тази част от Джон Смит Ранди не се беше сблъсквала преди — нито когато той беше заедно със София, нито в случайните им срещи след това. Сега говореше пълнокръвният войник, боецът.
— Извинявай, Джон, изпуснах си нервите. Ще държа нещата под контрол тук вместо теб, няма проблеми.
Изражението на лицето му се стопи — Смит се усмихна с една от онези свои редки широки усмивки и веднага сложи ръка на рамото на Ранди.
— Никога не съм се съмнявал в това, Ранди. В много отношения тази работа ще е по-трудната. Ще трябва да потвърдиш подозренията ни за това какво се е случило тук, докато си пазиш гърба, за да не се случи и на теб. Освен това трябва да разбереш как е изтекла информацията от острова и на кого е предадена. Троубридж може да ти помогне в това отношение. И поради тази причина го взех тук. Каквото успееш да научиш за самоличността, източниците и намеренията на враждебните елементи, може да е жизненоважно.
7
Бригантина, открита през 1872 г. да плава в Атлантическия океан без хора на борда. Обстоятелствата по мистериозното им изчезване така и не са разкрити. — Бел. прев.
8
Слой Хевисайд-Кенели или слой E на йоносферата между 90 и 150 км над земната повърхност, който отразява електромагнитното лъчение, в частност радиочестотното лъчение. — Бел. прев.