— Но кой е убил Рут… и кога?
— Първо, не изпускайте факта, че престъплението е било планирано и предприето от двамата — Кентън и Ада Мейсън, работещи заедно. През този ден Кентън е бил в Париж по ваша работа. Той се е качил във влака някъде по околовръстната линия. Мисис Кетринг би се изненадала, но не би подозряла нищо. Може би той е отвлякъл вниманието й, посочвайки й нещо през прозореца и докато тя се е взирала навън, той й е метнал примката на шията… и работата е била свършена за няколко секунди. Заключва вратата на купето и двамата с Ада Мейсън се залавят за работа. Събличат горните дрехи на мъртвата, огъват тялото в един килим и го поставят в съседното купе между куфарите и чантите. Кентън скача от влака, отнасяйки със себе си кутията, съдържаща скъпоценностите. Тъй като не може да се допусне, че престъплението е било извършено преди да са изминали следващите дванадесет часа, той е в пълна безопасност. Неговото показание и думите, казани на кондуктора от предполагаемата мисис Кетринг, доставят едно съвършено алиби и за съучастничката му.
На Лионската гара Ада Мейсън си взема вечеря в купето и като се затваря в тоалетната, бързо се преоблича с дрехите на господарката си, поставяйки перука с кестеняви къдрици и с помощта на малко грим успява да добие, колкото е възможно, прилика с мисис Кетринг. Когато кондукторът идва да приготви леглото, тя му разказва измислената история, че е оставила прислужничката в Париж. А докато той приготвя леглото й, застава на прозореца с гръб към коридора и хората, които евентуално биха минали по този коридор. Тази предпазливост е била много уместна, защото, както знаем, мис Грей е минала по коридора в същия момент и после бе готова да се закълне, че мисис Кетринг е била жива.
— Продължавайте — подкани го Ван Олдин.
— Преди влакът да пристигне в Лион, Ада Мейсън е настанила трупа на господарката си на леглото, сгъвайки грижливо дрехите й, а самата тя е облякла мъжки дрехи и се е приготвила да напусне влака незабелязано. Когато Дерик Кетринг е влязъл в купето на жена си и видял, както той си помислил, жена си заспала, всичко е било вече подредено, а Ада Мейсън е била скрита в съседното купе, очаквайки подходящ момент, в който да напусне влака. След като кондукторът е слязъл на перона на гарата в Лион, тя го е последвала със спокойна походка на млад момък, слязъл да се поразтъпче. В даден момент, когато никой не я наблюдавал, тя бързо отива на другия перон и взема първия влак за Париж, като отсяда в „Риц“. Името й бива вписано в дневника на хотела като пренощувала. Сега нищо не й остава освен спокойно да очаква вашето пристигане. А рубините не са и никога не са били в ръцете й. Никой не подозира и Кентън, и той, като ваш секретар, донася рубините в Ница, без ни най-малко да се бои от разкриване. Предварително е уговорено предаването им на господин Папополус, като в последния момент Кентън ги поверява на Мейсън, която именно ги занася на гърка. Както виждате, това е умно скроен план, какъвто би трябвало да се очаква от такъв майстор на играта като Маркиза.
— И вие искате да кажете, че Ричард Кентън е известен престъпник, който години наред е заблуждавал полицията?
Поаро кимна.
— Едно от най-важните качества на господина, наричан Маркиза, беше неговият добродушен, непринуден начин да печели приятели. Вие станахте жертва на неговия личен чар, господин Ван Олдин, и го наехте за секретар почти без да го познавате.
— Бих могъл да се закълна, че той въобще не се стремеше към тази длъжност! — извика милионерът.
— Всичко беше много хитро изиграно… толкова хитро, че измами човек с големи познания за живота и за хората като вас.
— Но аз прегледах атестациите от предишните, му работодатели. Всички бяха превъзходни.
— Да, да. И това беше част от играта. Животът му като Ричард Кентън е бил безупречен. Той произхожда от добро семейство с връзки в обществото. Има немалки заслуги през военната си служба и изглеждаше вън от всяко подозрение. Когато обаче получих известни сведения за Маркиза, намерих много точки на съвпадение и прилика. Кентън говори френски като французин, бил е в Америка, франция и Англия по същото време, по което действаше и Маркиза. Напоследък името на Маркиза се свързваше с поредица кражби на диаманти в Швейцария, а вие тъкмо там срещнахте за пръв път майор Кентън. И тъкмо тогава се заговори, че се готвите да купите прочутите рубини.