Тълковен речник
Аджмир — град на 375 км. югозападно от Делхи, място за поклонение с гробницата на светеца-суфи Мо-ин уд-дин Чишти.
Акбар (араб.) — „велик, най-велик“, един от моголските императори (1542–1605), покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Противопоставил се на войнствените мюсюлмани, като предпочел веротърпимостта, разрешавал браковете между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци.
Аттар Фарид-ал-дин — персийско-таджикски поет-суфи. Основни произведения — поемата „Беседа на птиците“ (ок. 1175), лиричните стихове и антологията „Житие на шейхове“.
Бедил Мирза Абдулкадир (1644 — ок. 1721) — персийскоезичен поет от Индия. Основни произведения: „Талисман на изумлението“ (1669) и философско дидактическото съчинение „Познание“ (1711–12). Съзнателно създал усложнения т.н. индийски стил.
Бемол (муз.) — знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири половин тон по-ниско.
Вазифа (араб.) — ежедневно служене или поклонение; название на специално суфийско упражнение.
„Гайян“ — една от книгите на Инаят Хан, в която записвал мислите си, идващи при него по време на медитация. Дословно гайян означава песен, песнопеещ (хинди).
Джами Абдуррахман (1414–92) персийски и таджикски поет и философ-суфи. Автор на прозаични суфийски трактати, цикълът поеми „Седемте корони“ (1480–87), които утвърждават достойнството на човека идеалите на добротата, справедливостта и любовта като движеща сила в света.
Джелал (араб.) — „достойнство, величие, слава“; при суфиите — активен принцип на мъжката сила, в тялото на човека се отнася до дясната страна. Даоистката категория Ян.
Джемал — (араб.) „красота, изящество“; при суфиите — пасивен женски принцип, придаващ мекота, пластичност, разбиране. Лявата страна на тялото. Даоистката категория Ин.
Диез (муз.) — нотен знак, показващ повишение на нотата с половин тон.
Дурбар — дворцова зала за официални приеми.
Зикр (араб. — урду) — мантра, произнасяне на молитви и божествени имена; при суфиите — религиозна практика.
Кабир (ок.1440-ок.1518) — индийски поет, писал на хинди; един от проповедниците на учението бхакти.
Кадр (араб. — ценност, качество, част, съдба) — в суфизма човешката воля, конструктивната сила.
Каза (араб., урду — съдба, разрушителна сила) — в суфизма божествената Воля.
Кафири (араб. — невярващи) — название сред мюсюлманските народи за немюсюлманско население. Инаят Хан има предвид невярващите въобще.
Мойсей — библейски пророк; предводител на израелските племена, призван от Бог Яхве да изведе израелтяните от египетското робство. На планината Синай Бог дал на Мойсей скрижалите с десетте заповеди.
Муршид (араб) — в суфизма — духовен учител.
Мухаммед (Мохаммед, Мухаммад, ок. 570–632 сл. Хр.) — основател на исляма, чрез когото Аллах дал на хората Корана. Произлиза от рода бену-хашим от арабските племена курейшити. Според преданието (ок.609-610 г.сл. Хр.) получил откровенията от Аллах и излязъл в Мека с проповед за новата вяра.
Мюрид (араб.) — послушник, ученик при суфиите.
Нанак, Гуру Нанак (1469–1539) — индийски философ, мистик и поет, основател на сикхизма.
Низами Гянджеви, Абу Мохаммед Иляс ибн Юсуф (ок.1141-ок.1209) — азербайджански поет и мислител. Основно съчинение — Хамса (Пет) — сборник с пет поеми, оказали огромно влияние на литературата на Близкия и Средния Изток.
Намаз (перс.) или салят (араб.) — мюсюлманска молитва, изпълнява се пет пъти дневно. Молитвата може да се извършва на всяко място, но задължително трябва да се предхожда от ритуално измиване.
Омар Хаям (ок.1048-ок.1123) персийски поет-суфи, математик, астроном и философ. Световно известен с философските си четиристишия, рубаи.