Руми, Джелалуддин (1207–73) — изтъкнат персийски поет-суфи. Роден в Балх, голяма част от живота си прекарал в Коня (Турция). По образование бил юрист и не се интересувал от мистицизъм, докато не срещнал своя бъдещ учител Шамс Табризи в 1240 г. Написал сборника с притчи в стихове „Маснави“, а след това „Дивани Шамси Табриз“. Основател на ордена Мевлевии, Танцуващите дервиши. В Турция е известен под името Мауляна (нашия Господар).
Саади Мусли-уд-дин (1184—1291) — персийски поет и философ. През целия си живот странствал из мюсюлманския свят, бил в плен на франките и се завърнал в родината си в Шираз вече възрастен. През 1257 г. публикувал сборник със стихове „Бустан“ („Мястото на сладките аромати“), а през 1258 г. написал произведението „Гулистан“ („Розовата градина“), където прозата е премесена с поезия.
Саки (виночерпец) — в суфийската поезия символизира Бог.
Фана-фи-шейх (араб.) — първата степен на Фана, разтваряне или изчезване в учителя.
Фарид — Атар Фарид-ад-дин.
Хафиз (Хафиз, Хафез, истинското име на Шамседдин Мохамед) — знаменит персийски поет от XIV в., получил пълно богословско образование и се прославил като „хафиз“ (човек, знаещ Корана наизуст), в своето творчество използвал образна структура и символика от традиционната суфийска поезия.
Чишти Мони-уд-дин Хваджа (предп. 1142—1236 или 1135–1229) — велик суфийски учител в школата Чишти. Известен е под името „Некоронованият император на Индия“.
Шамс Табризи — дервиш, поет и мистик, учител на Руми.