PPS: Искате ли да се свържете с мен? Да споделите мислите си? Влезте в сайта „Под синия чадър на Деби“. Дори Ви измислих потребителско име: kermitfrog19. Може и да не ви отговоря, но… знае ли човек?
PPPS: Дано настоящето писмо Ви е повдигнало духа!
4.
Ходжис остава на креслото две минути, четири, шест, осем. Без да помръдне. Държи писмото и се взира в закачената на стената репродукция на картина на Андрю Уайът. После оставя на масичката листовете хартия и взима плика. Не се изненадва, че пощенското клеймо е от местната станция. Изпращачът иска Ходжис да знае, че той е наблизо. Това е елемент от предизвикателството. „Елемент, подсилващ тръпката“, както би се изразил анонимният автор на посланието.
Съвременните технологии дават възможност за сваляне на пръстови отпечатъци, оставени по хартията, обаче Ходжис знае, че когато предаде писмото на криминалистите, те няма да открият нито един. Този тип е откачен, но самооценката му — „този хитър деятел“ — е много точна. Само че вместо деец — дума, приета в правото, е написал деятел, и то два пъти. Освен това…
Момент, момент. Какво иска да каже с „Когато предадете писмото?“
Става, взима листовете хартия, застава до прозореца и се заглежда в Харпър Роуд. Ето, дъщерята на Харисънови изпърпорва с мотопеда си. Твърде малка е да кара това чудо, въпреки че законът го позволява, но поне си е сложила каската. След минута по улицата преминава фургончето „Хапни сладко“, съпровождано от звъна на камбанката; през горещите дни сладоледаджията обикаля до смрачаване източните квартали на града, като започва веднага щом свърши последният учебен час. После по платното се задава неголяма, но елегантна черна кола. Прошарената коса на жената зад волана е навита на ролки. Всъщност дали е жена? Може да е мъж с рокля и с перука, а ролките да са хитър финален щрих.
„Ето какво иска да си мислиш престъпникът.“
Не, не какво. „Ето как самозваният Убиец с мерцедеса (всъщност не е самозван, така го наричаха във вестникарските дописки и в новинарските емисии по телевизията) иска да мислиш.“
Сладоледаджията е убиецът!
Не, сигурно е човекът зад волана на скъпата кола, преоблечен като жена.
Може да е шофьорът, който кара камиона с газови бутилки, или инкасаторът.
Как възпламеняваш подобна параноя? Може би като небрежно подхвърлиш, че знаеш нещо повече от адреса на бившия детектив, например, че е разведен. И като намекнеш, че той има дете или деца, които живеят другаде.
Ходжис се заглежда в моравата — колко е избуяла тревата! Мисли си, че ако Джером не дойде в най-скоро време, ще се наложи да го повика.
Дете или деца? Не се залъгвай, драги. Онзи много добре знае, че с бившата ми съпруга Корин имаме дъщеря на име Алисън. Знае, че Али е на трийсет и че живее в Сан Франциско. Вероятно му е известно, че е висока метър и седемдесет и обича да играе тенис. Тази информация е на разположение в интернет. В днешно време в интернет можеш да намериш всичко.
Какво следва? Да предаде писмото на Пийт и на новата му партньорка Изабел Джейнс. След оставката му те наследиха случая с мерцедеса заедно с още няколко студени досиета. Някои случаи са като включени компютри, които никой не използва известно време и те заспиват. Това писмо на бърза ръка ще изтръгне от съня разследването на убийството с мерцедеса.
Ходжис мислено проследява пътя на писмото. От процепа за пощата до пода в коридора. От пода до креслото. От креслото до прозореца, през който той наблюдава как пощенската камионетка завива и тръгва обратно по обичайния си маршрут — работният ден на Анди Фенстър е приключил. Оттук писмото ще отиде в найлоново пликче (от самозалепващите се) — глупаво и безполезно действие, но старите навици трудно се изкореняват. После ще попадне в ръцете на Пийт и на Изабел. Пийт ще го предаде на криминалистите за обстойно изследване, при което безполезността на найлоновото пликче ще бъде доказана: никакви пръстови отпечатъци, никакви косми, никаква ДНК, хартията може да се купи от всяка книжарница в града и — на последно място, но не и последно по значение — текстът е разпечатан със стандартен лазерен принтер. Може би специалистите ще определят на какъв компютър е напечатано писмото (Ходжис не е сигурен, че ще могат, защото почти не разбира от компютри и като закъса с неговия, вика на помощ Джером, който за щастие живее наблизо) — на „Хюлет Пакард“ или на „Макинтош“. Голям праз.