— Да. Като в лекарските сериали.
— Точно така. — Дебора Ан клекна пред него. Бяха лице в лице. Близостта ѝ, ароматът на парфюма, който си беше сложила за провалената среща с гаджето ѝ, създаваше странно усещане ниско в корема на Брейди. Странно, но приятно. Взираше се в синия грим върху клепачите ѝ. Странно, но приятно.
— Беше спрял да диша много преди парамедиците да осигурят достъпа на въздух в дихателната му тръба. Лекарите в болницата казаха, че дори да излезе от комата, може да е получил тежко увреждане на мозъка.
Брейди си помисли, че Франки вече е имал увреждане на мозъка (беше адски тъп и само буташе насам-натам любимата си пожарна), обаче си премълча. Голямото деколте на майка му разкриваше гърдите ѝ. Докато ги гледаше, отново изпита странното усещане ниско в корема.
— Ако споделя нещо с теб, обещаваш ли да не казваш на никого? На никого, чуваш ли?
Брейди обеща. Умееше да пази тайни.
— Може би ще е по-добре, ако Франки умре. Защото ако излезе от комата с увреден мозък, не знам какво ще правим. — Притисна го в обятията си, косата ѝ галеше лицето му, ароматът на парфюма ѝ го опияняваше. — Слава богу, че не се случи с теб, миличък — прошепна тя. — Слава богу.
Брейди също я прегърна и силно притисна гърдите си в нейните. И получи ерекция.
Франки все пак се събуди от комата и (то се знае) наистина мозъкът му беше увреден. И преди злополуката не беше много умен („Метнал се е на баща си“ — каза веднъж Дебора Ан), но в сравнение със сега тогава беше истински гений. Чак на три години и половина се беше отучил да се напикава в гащите, а сега отново трябваше да ходи с пелена. Речникът му вече се състоеше от максимум двайсетина думи. Не ходеше нормално, а се тътреше из къщи като куцо пате, влачейки крака. Понякога заспиваше внезапно и дълбоко, но само през деня. През нощта се разхождаше из стаите, но преди да тръгне на среднощните си походи, обикновено сваляше пелената. Понякога лягаше при майка си. По-често лягаше при брат си. Брейди се събуждаше в подгизналото си от урина легло и виждаше как Франки го зяпа: глуповатият му поглед беше изпълнен със зловеща обич.
Налагаше се почти непрекъснато да водят болното момченце на медицински прегледи. Нормалното му дишане така и не се възстанови. В най-добрия случай от гърлото му излизаше задавено хриптене, а когато се простудеше (което се случваше много често) — нещо между кашлица и лай. Не можеше да яде твърди храни, всичко трябваше да се пасира в блендера и той сърбаше кашите, седнал на високо столче. Не можеше още нещо — да пие от нормална чаша, затова му даваха вода в шише с биберон.
Свалячът от банката отдавна се беше изпарил, а и тлъстата детегледачка не се задържа дълго. Обяви, че много съжалява, но не може да се справи с Франки в това му състояние. Дебора Ан нае домашна помощница на пълен работен ден, но се оказа, че трябва да ѝ плаща повече, отколкото изкарва във фризьорския салон, затова я освободи и напусна работа. Живееха само от спестяванията. Дебора започна да пие повече и мина от вино на водка, която наричаше по-ефективна оперативна система. Брейди често сядаше до нея на дивана и пиеше пепси-кола. Двамата гледаха как Франки пълзи по пода, с една ръка бута пожарната, а в другата държи бебешкото си шише, също пълно с пепси.
— Топят се като полярните шапки — често казваше Дебора Ан и вече не се налагаше Брейди да я пита за какво говори. — И когато се стопят напълно, ще се озовем на улицата.
Отиде да се посъветва с адвокат (кантората му беше точно до магазина за комикси, пред който след години Брейди щеше да ръгне в гърлото един досаден главанак) и плати сто долара за консултацията. Взе със себе си и Брейди. Името на адвоката беше Грийнсмит. Той носеше евтин костюм и сегиз-тогиз крадешком поглеждаше циците на Дебора Ан.
— Всичко ми е ясно — заяви, след като я изслуша. — Имал съм подобни случаи. Парченцето от ябълка не е било запушило напълно дихателната тръба на сина ви и той е можел да диша. Не е трябвало да бъркате в гърлото му, това е всичко.
— Опитах се да извадя ябълката! — възмутено възкликна Дебора Ан.
— Знам. Всяка майка щеше да постъпи по същия начин, но на практика сте изтикали парчето още по-навътре и напълно сте блокирали трахеята. Ако някой от парамедиците го беше сторил, щяхме да заведем дело и да искаме неколкостотин хиляди долара обезщетение. Може би дори милион и половина. Повтарям — имал съм подобни случаи. Само че вие сте бръкнали в гърлото на момчето. И сте си признали. Нали?
Дебора Ан кимна.
— Интубираха ли го?
Дебора Ан кимна.