На 29 май 2010 Елизабет Сироа Уортън почина на 87-годишна възраст в Общинската болница в окръг Уорсо. Родена е на 19 януари 1923 и е дъщеря на Марсел и Катрин Сироа. Живите ѝ родственици са брат ѝ Хенри Сироа, сестра ѝ Шарлот Гибни, племенницата ѝ Холи Гибни и дъщеря ѝ Джанел Патерсън. Елизабет бе предшествана по пътя към отвъдното от своя съпруг Алвин Уортън и от любимата си дъщеря Оливия. Поклонението ще се състои на 1 юни, вторник, от 10:00 до 13:00 часа в салона на погребална агенция „Соумс“, където на 2 юни, сряда, в 10:00 ще има опело. След църковния ритуал роднини и приятели са поканени на помен в тесен кръг на Лайлак Драйв 729 в Шугър Хайтс. Семейството моли вместо цветя да бъдат изпращани дарения на американския Червен кръст или на Армията на спасението, чиято благотворителна дейност госпожа Уортън подпомагаше.
Брейди изчита внимателно съобщението и веднага си задава няколко въпроса. Дебелият ДВО ще бъде ли на поклонението? А на опелото в сряда? На помена в Шугър Хайтс? Навярно ще присъства и на трите събития. Ще търси деятеля. Ще търси него. Защото така ченгетата постъпват.
Той си спомня последното съобщение, което изпрати на Ходжис, на добрия стар ДВО. Усмихва се и го изрича гласно:
— Няма да разбереш откъде ти е дошло.
— Внимавай да не те надуши — казва Дебора Ан Хартсфийлд.
Брейди знае, че я няма, но почти я вижда: седи до масата срещу него, носи впитата черна поличка и синята блузка, която много харесваше, защото беше толкова прозрачна, че се виждаше сутиенът ѝ.
— Той ще те търси, ще се оглежда за теб.
— Знам. Не се безпокой — промърморва той.
— Как да не се безпокоя за моето хубаво момче?
Брейди слиза в мазето и се пъхва в спалния чувал. Надуваемият дюшек изпуска въздух и изсъсква. Преди с гласова команда да изключи осветлението, той настройва будилника на своя айфон за шест и половина. Утрешният ден ще е натоварен.
Командният център потъва в мрак. Блещукат само миниатюрните червени светлинки на спящите компютри. От тъмното под стълбите майка му пак се обажда:
— Чакам те, муцинко. Не се бави.
— Скоро ще съм при теб, мамо. — Брейди се усмихва и затваря очи. След две минути вече похърква.
7.
На другата сутрин Джейни излиза от спалнята чак след осем. Носи костюма с панталон, с който беше предишната вечер. Ходжис, все още по боксерки, е на телефона. Махва ѝ и вдига палец — жест, който означава и „добро утро“, и „един момент“.
— Не е много важно — казва на някого, — но се е загнездило в ума ми и не ми дава покой. Ако можеш да провериш, ще съм ти много благодарен. — Млъква и се заслушва. — Не, не искам да занимавам Пийт с такава дреболия — достатъчно работа си има с Доналд Дейвис. И ти не си губи времето. — Отново се заслушва.
Джейни сяда на подлакътника на дивана, посочва часовника си и беззвучно произнася „Поклонението!“. Ходжис кимва.
— Да, точно така — казва в телефонната слушалка. — Да речем, между лятото на 2007 и пролетта на 2009. В центъра около Лейк Авеню, в тузарския квартал. — Той смигва на Джейни. — Благодаря ти, Марло, ти си съкровище. И обещавам да не се превърна в дядка. — Пак слуша и кима. — Да. Добре. Сега затварям. Много поздрави на Фил и децата. Ще се видим някой ден. На обяд. Разбира се, че аз ще черпя. Да. Чао. — Той затваря телефона.
— Ще те помоля да се облечеш бързо — нетърпеливо казва Джейни — и да ме закараш до апартамента, за да се гримирам и да се преоблека, преди да тръгнем към погребалната агенция. Колко време ще ти отнеме да си сложиш костюм?
— Няколко секунди. И не ти трябва грим.
Джейни забелва очи:
— Кажи го на леля Шарлот. Само дебне да открие бръчица по лицето ми. Хайде, побързай. И си вземи самобръсначка, ще се обръснеш у дома. — Пак поглежда часовника си. — От пет години не съм спала толкова до късно.
Ходжис тръгва към спалнята. Тя го спира на вратата, обгръща с длани лицето му и го целува по устните:
— Добрият секс е най-ефикасното приспивателно. Бях забравила.
Ходжис я прегръща и я повдига. Не знае колко ще продължи връзката им, но смята да се наслади на всеки миг.
— И си сложи шапката — заръчва, гледа го отвисоко и му се усмихва. — Радвам се, че я купих. Много ти отива.
8.
Дотолкова са погълнати от щастието си и от стремежа да отидат в погребалната агенция преди роднините, че пренебрегват БОЛО, но дори да бяха в пълна бойна готовност, нямаше да забележат нещо съмнително. Пред малкия търговски център на пресечката на Харпър Роуд и Хановер Стрийт вече са паркирали повече от двайсет коли и субаруто на Брейди Хартсфийлд е най-невзрачната. Спрял е така, че улицата на дебелия ДВО да е точно по средата в огледалото за обратно виждане. Знаеше какъв маршрут ще избере Ходжис: ще се спусне по Харпър Роуд и ще завие вляво по Хановер.