kermitfrog19 иска да говори с теб!
Искаш ли да разговаряш с kermitfrog19?
Да Не
Иска му се да повярва, че съобщението е пратено снощи или тази сутрин, преди Ходжис и русата хубавица да излязат от апартамента, но не може. Ясно се чу, че то дойде току-що.
Събира цялата си смелост (защото това е много по-страшно от очите на мъртвата му майка), кликва върху „Да“ и чете.
Изтърва ме.
☺
И запомни нещо, дрисльо: аз съм като страничното ти огледало. Сещаш се, нали, ОБЕКТИТЕ СА ПО-БЛИЗО, ОТКОЛКОТО ИЗГЛЕЖДАТ.
Знам как си отключил мерцедеса. Не е с ключа, който се дава на пиколото. Но ти се върза, нали? Ама, разбира се, че се хвана. Защото си дрисльо.
Имам списък на всички коли, които си ограбил между 2007 и 2009.
Имам и друга информация, но засега няма да я споделя с теб. Все пак ЩЕ те светна за нещичко: казва се „престъпен ДЕЕЦ“, а не „ДЕЯТЕЛ“.
Защо ти го издавам ли? Защото вече не възнамерявам да те заловя и да те предам на полицията. Притрябвало ми е — вече не съм полицай.
Ще те убия.
До скоро, мамино синче.
Колкото и да е потресен, Брейди отново и отново препрочита последния ред.
Става и движейки се сковано, сякаш е на кокили, отива до килера. Влиза, затваря вратата и закрещява, удряйки с юмруци по рафтовете. Вместо кучето на ония чернилки, по погрешка отрови майка си. Беше лошо. А сега е убил друг човек вместо дъртото ченге. Това е още по-лошо. Сигурно е русата кучка. Блондинката е била с шапката на дъртия ДВО поради някаква идиотска причина, която само друга блондинка може да разбере.
Но едно е ясно: той, Брейди, вече не е в безопасност в тази къща. Ходжис може би блъфира, че е близо, но може и да казва истината. Разбрал е за джаджа 2. Знае за обирите на колите. Твърди, че знае и други подробности. И…
„До скоро, мамино синче.“
Трябва да се махне оттук. И то бързо. Но първо ще свърши нещо друго.
Качва се на горния етаж и пак влиза в спалнята на майка си, само че този път почти не поглежда трупа под чаршафа. Отива в банята и рови в чекмеджетата на шкафчето, докато намира самобръсначката „Лейди Шик“, която маминка използваше. После се залавя за работа.
24.
Ходжис отново е в стая за разпити номер 4 — късметлийската му стая. Този път обаче седи от другата страна на масата срещу Пийт Хънтли и новата му партньорка — зашеметяваща красавица с дълга червеникава коса и със сиво-сини очи. Разпитът протича като разговор между колеги, но това не променя основните факти: взривена е кола и е загинала жена. Друг основен факт е, че разпитът си остава разпит.
— Дали има връзка с Убиеца с мерцедеса? — пита Пийт. — Как смяташ, Бил? Според мен е така, не мислиш ли? Особено след като жертвата е сестрата на Оливия Трилони.
„Жертвата“. Жената, с която се люби, когато си мислеше, че никога вече няма да му се случи. Жената, която го разсмиваше и успокояваше, помагаше му при последното разследване и беше не по-лош партньор от Пийт. Жената, която бърчеше нос и присмехулно имитираше неговото „Да“.
„Да не съм те чул да ги наричаш жертви“ — поучаваше го Франк Следж навремето, но сега той трябва да се примири с тази дума.
— Не виждам връзка — промърморва, опитвайки се да не обиди бившия си партньор. — Наглед е така, но понякога пурата е само пура, а съвпадението — съвпадение.
— Ти как се… — подхваща Изабел Джейнс, поклаща глава и се поправя: — Не, би трябвало да те попитам защо се запозна с нея? Провеждаше свое разследване на случая с мерцедеса, нали?
Не казва: „Играеш си на полицай като типичен пенсиониран дядка, макар че си в оставка, нали?“ Сигурно му го спестява от уважение към Пийт. В края на краищата човекът, когото разпитват — този едър мъж с измачкан панталон, окървавена бяла риза и разхлабена вратовръзка — е бившият партньор на Хънтли.
— Може ли чаша вода, преди да започнем? Още не съм на себе си. Тя беше симпатична жена.
Джейни беше много повече, но хладнокръвната част от неговия разум, която засега държи под ключ разгорещената, му подсказва, че това е правилният път — подстъпът, който ще го изведе до края на историята, както тясно странично шосе извежда към магистрала. Пийт става и излиза. Изабел, изпитателно вперила в Ходжис сиво-сините си очи, не продумва.
Пийт се връща. Ходжис изпива на един дъх половината вода в картонената чаша и започва да говори: