Допива я, включва компютъра, отваря Файърфокс и в полето за търсене написва „Под синия чадър на Деби“. Информацията е доста дезинформираща: „Социална страница, в която интересни хора обменят интересни възгледи.“ Ходжис се замисля дали да не продължи, после изключва компютъра. И това няма да направи. Не и тази вечер.
Откакто се пенсионира, си ляга късно, защото така намалява безсънните часове, през които се върти и ще си мисли за отдавнашни разследвания и за отдавнашни грешки, но тази вечер на бърза ръка се пъхва в леглото, при това знае, че сънят ще го споходи веднага. Чувството е прекрасно.
Последната му мисъл, преди да заспи, е финалът на посланието, написано с отровната писалка на палача. Мръсникът го подтиква към самоубийство. Интересно какво ще си помисли, ако разбере, че е постигнал тъкмо обратното — дал е на този бивш рицар на значката и пистолета стимул да живее. Поне за известно време.
После сънят го грабва. Той спи дълбоко цели шест часа, преди пикочният му мехур да го събуди. В полусън отива до тоалетната, облекчава се, отново си ляга и спи още три часа. Събужда се, когато слънцето наднича през прозореца и птиците чуруликат. Отива в кухнята и си приготвя обилна закуска. Тъкмо когато прехвърля от тигана две препържени яйца върху препечените филийки и бекона в чинията, внезапно се сепва.
Някой пее.
Самият той.
6.
Слага в миялната съдовете от закуската и отива в кабинета, за да анализира писмото. Най-малко двайсет и пет пъти е правил разбор на подобни писма, но никога сам, а с помощта на Пийт Хънтли и на други двама партньори преди него. Повечето бяха заплашителни послания от бивши съпрузи (и от една-две бивши съпруги) и не бяха повод за главоблъсканици. Авторите на някои прибягваха до изнудване, а на други — до шантаж, което си е пак изнудване. Едно беше от похитител на дете, който искаше нищожен откуп, а три-четири, включително писмото от Мистър Мерцедес, бяха изпратени от убийци, признаващи вината си. Две от тях очевидно бяха от хора с психични проблеми. Третото може би беше от серийния убиец, наричан Магистралния Джо. Ами това? Отговаря ли на истината или е измама? Написаното вярно ли е, или е фантазиране на човек с болен мозък?
Ходжис отваря чекмеджето на бюрото, изважда бележник и откъсва най-горния лист със списъка за пазаруване. После взема химикалка от чашата с писалки до компютъра. Първо се замисля за презерватива. Ако онзи наистина е бил с кондом, после го е прибрал… което беше напълно логично. Заради съдържанието и защото върху латекса биха могли да останат пръстови отпечатъци. Ходжис се замисля и за други подробности, споменати в писмото, например как предпазният колан се закопчал, когато мерцедесът се врязал в хората, и как колата подскачала, когато ги прегазвала. Нямаше начин онзи да ги е научил от вестниците, защото не се споменаваха в дописките, но пък може и да си ги е измислил. Дори казва, че…
Ходжис препрочита писмото и намира изречението: „Въображението ми е доста развинтено.“ Да, обаче две подробности не би могъл да си измисли. Подробности, които бяха запазени в тайна от медиите.
В графата в бележника, озаглавена „ИСТИНА ЛИ Е?“, той написва: „МРЕЖИЧКА ЗА КОСА. БЕЛИНА.“ Мистър Мерцедес беше отнесъл със себе си и мрежичката също като презерватива (може би още нахлузен на оная му работа, ако изобщо е бил с презерватив), но криминалистът Гибсънс беше сигурен, че онзи е носил мрежичка, защото от вътрешната страна на клоунската маска, захвърлена на местопрестъплението, не бяха открити залепнали косми. Обаче миризмата на белината, използвана за дезинфекция на плувните басейни и унищожителка на ДНК, още се усещаше. Несъмнено онзи е използвал голямо количество.
Де да беше само това! Най-потресаваща е самоувереността му. Този тип не изпитва никакво колебание.
Ходжис се поколебава, после написва с главни букви: „ТОВА Е ЧОВЕКЪТ.“ Отново се поколебава, задрасква „ЧОВЕКЪТ“ и написва „МРЪСНИКЪТ“.
7.
Отдавна не е размишлявал като полицай и още по-отдавна не се е занимавал с подобна работа (като на криминалистите, обаче без фотоапарати и камери, без микроскопи или специални химикали), но щом се захваща, бързо си възвръща уменията. Разграфява лист хартия и съставя нещо като таблица с подробностите в текста, които са му направили впечатление.