Думите му прозвучават сковано, но Холи се поусмихва — може би все пак са били на място.
— Господин Ходжис добре ли е? Той е много, много, много добър човек. Нищо че майка ми не го харесва. Тя пък кого ли харесва? — Холи повдига рамене.
— Да, господин Ходжис е добре — успокоява я Джером, макар че много се съмнява.
— Ти си чернокож — сепва се тя и се ококорва.
Джером поглежда ръцете си:
— Виж ти, наистина съм черен.
Тя пискливо се изкисква и също му заговаря на „ти“:
— Извинявай. Беше невъзпитано. Няма нищо лошо да си чернокож.
— Абе, шантаво е.
— Да, така е. Абсолютно. — Тя става, прехапва устната си, после вдървено му протяга ръка — личи си, че полага неимоверно усилие. — Здравей, Джером.
Ръкуват се. Дланта ѝ е лепкава и влажна. Струва му се, че стиска лапата на боязливо животинче.
— Да побързаме, става ли? Ако майка ми и чичо Хенри те заварят тук, ще загазя.
„Ти ли ще загазиш? — помисля си Джером. — Познай какво ще се случи на негърчето.“
— Жената, която е живяла тук, също е твоя братовчедка, нали?
— Да. Оливия Трилони. Не съм я виждала, откакто бях студентка. С майка ми не бяха много близки. — Лицето ѝ помръква. — Наложи ми се да прекъсна следването. Имах проблеми.
О, да, несъмнено е имала проблеми. И още има. Въпреки това нещо в нея му допада. Бог знае какво. Но със сигурност не е пискливият ѝ смях, напомнящ стържене на нокът по черна дъска.
— Знаеш ли къде е компютърът ѝ?
— Да. Ще те заведа. Ще свършиш ли бързо?
„В мой интерес е“ — помисля си Джером.
29.
Компютърът на покойната Оливия Трилони е защитен с парола, което е глупаво, защото Джером обръща клавиатурата и отдолу с маркер е написано „ОТРИЛО“. Холи стои до вратата, нервно мачка яката на пеньоара си и промърморва нещо неразбираемо.
— Какво?
— Попитах какво търсиш.
— Ще разбереш, ако го намеря. — Той отваря търсачката и напечатва „БЕБЕШКИ ПЛАЧ“. Няма резултати. Пробва с „РИДАЕЩО ДЕТЕ“. Нищо. Пробва „ПИСЪЦИ НА ЖЕНА“. Пак нищо.
— Може да е скрито. — Този път я чува ясно, защото гласът ѝ прозвучава до ухото му. Дори се стряска леко, но Холи не забелязва. Стои приведена, сложила е длани на коленете си и се взира в монитора на Оливия. — Опитай „АУДИОФАЙЛОВЕ“.
Той се подчинява, защото идеята ѝ е добра. Отново нищо.
— Добре, отиди в „НАСТРОЙКИ“ и после на „ЗВУК“.
— Оттам се контролират периферни аудиоустройства.
— И глупаците го знаят. Но все пак погледни. — Вече не гризе устните си.
Джером отново се подчинява. Менюто изрежда „ТОНКОЛОНИ“, „СЛУШАЛКИ“, „ЗВУКОВ ДРАЙВЪР“, „ВГРАДЕН МИКРОФОН“, „ЛИНЕН ВХОД“. Накратко, очакваното.
— Други идеи? — пита той.
— Отвори „ЗВУКОВИ ЕФЕКТИ“. Там, отляво.
Джером се обръща:
— Хей, ама ти разбираш от тези неща, а?
— Изкарах компютърен курс. Задочно, по скайп. Беше интересно. Хайде, отвори „ЗВУКОВИ ЕФЕКТИ“.
Джером отваря и удивено примигва. Освен „ЖАБА“, „СТЪКЛО“, „ЗВЪН“, „ПУКОТ“ и „МЪРКАНЕ“ — обичайните ефекти, — има още един — „ПРИЗРАЦИ“.
— Никога не съм виждал такава опция.
— И аз. — Холи още не се осмелява да го гледа в лицето, но във всяко друго отношение поведението ѝ коренно се е променило. Придърпва стол и сяда до Джером, като прибира зад ушите си рядката си коса. — Знам наизуст програмите на „Макинтош“.
— Страхотна си! — казва Джером и вдига ръка. Холи плясва дланта си в неговата, без да откъсва поглед от екрана.
— Изсвири го, Сам.
Той се усмихва:
— Репликата на Хъмфри Богарт в „Казабланка“.
— Да. Гледала съм този филм седемдесет и три пъти. Водя си кинодневник. Записвам всичко, което съм гледала. Мама твърди, че това е обсесивно-компулсивно разстройство — ОКР.
— Целият живот е ОКР — мъдро заключава Джером.
— Да му се отдадем и да вървим напред.
Той избира „ПРИЗРАЦИ“ и натиска клавиша. От тонколонките на компютъра се чува плач на бебе. Холи го понася сравнително спокойно, но се вкопчва в рамото на Джером, когато се разнася женски писък: „Защо му позволи да убие детето ми?!“
— Мамка му! — извиква той и машинално хваща ръката ѝ. Тя не я отдръпва. И двамата смаяно се взират в компютъра, сякаш са му пораснали зъби и ги е ухапал.
След кратка тишина бебето отново заплаква. Жената отново изпищява. Записът прозвучава за трети път и програмата спира.
Холи поглежда Джером — така се е ококорила, че има опасност очите ѝ да изхвръкнат от орбитите.
— Очакваше ли, че ще чуем нещо подобно?