— Да.
Ходжис посочва Холи.
— Не се отделяй от Джером. Повече не действай на своя глава. — „И това кой го казва“ — помисля си.
Тя смирено кимва и той тръгва, за да прекрати по-нататъшни дискусии. Щом наближава вратите на „Дискаунт Електроникс“, разкопчава спортното си сако. Тежкият револвер „Виктори“ трийсет и осми калибър успокояващо се притиска до ребрата му.
7.
Докато изпращат с поглед Ходжис, който влиза в магазина за електроника, Джером нита:
— Холи, ти как пристигна тук? С такси ли?
Тя разтърсва глава и посочва колите. Три реда зад ренглъра на Джером е паркиран сив мерцедес седан.
— Беше в гаража.
Тя забелязва изненадата на Джером и веднага започва да се оправдава:
— Ако искаш да знаеш, мога да карам. Притежавам валидна шофьорска книжка. Никога не съм участвала в пътнотранспортно произшествие и затова имам застраховка по програмата „Шофирай безопасно“. От „Олстейт“. Ти знаеш ли, че актьорът, който рекламира „Олстейт“ по телевизията, някога е играл президента в „24“?
— Това е автомобилът…
Холи озадачено се намръщва.
— Какво толкова е станало, Джером? Колата беше в гаража, ключовете бяха в една кошничка в антрето. И тъй, какво чак толкова е станало?
Той забелязва, че бронята е изчукана. Фаровете и предното стъкло са подменени. Колата изглежда като нова. Никой не би заподозрял, че е била инструмент за убийство.
— Джером? Мислиш ли, че Оливия щеше да се разсърди?
— Не — отговаря той. — Вероятно не. — Представя си решетката — окървавена, с натъпкани парченца плат.
— Отначало не запали, акумулаторът беше изтощен, но видях зарядното и понеже баща ми също имаше, знаех как да го използвам. Джером, ако господин Ходжис не извърши арест, може ли да се почерпим в диетичната сладкарница?
Той я слуша с половин ухо. Все още не може да откъсне поглед от мерцедеса. „Върнали са ѝ го“. Естествено, че са ѝ го върнали. Все пак автомобилът е бил неин. Даже го е ремонтирала. Обаче Джером е готов да се обзаложи, че тя никога вече не го е карала. Ако имаше призраци — истински — те щяха да обитават колата. Вероятно щяха да пищят вътре.
— Джером? Земя вика Джером.
— А?
— Ако всичко мине благополучно, да изядем по един замразен йогурт. Слънцето ме напече, докато ви чаках, и сега умирам от жега. Аз черпя. Вярно, бих предпочела сладолед, ама…
Той не чува останалото. Мисли си: „Сладолед“.
В главата му така прищраква, че той чак потреперва и моментално му се изяснява защо едно от лицата, които го гледаха от компютъра на Ходжис, му се струваше познато. Краката престават да го държат и той се обляга на заграждението, за да не падне.
— Господи! — промълвява.
— Какво има? — Дъвчейки яростно устни, Холи разтърсва ръката му. — Какво има? Да не ти е лошо, Джером?
Но той само промълвява повторно:
— Господи!
8.
Според Ходжис магазинът на „Дискаунт Електроникс“ в търговски център „Бърч Хил“ ще се задържи максимум още три месеца. Много от рафтовете са празни, а стоката, която е останала, има безутешен, занемарен вид. Почти всички купувачи са се струпали в отдел „Домашно кино“, където флуоресцентни розови реклами съобщават: „ИСТИНСКИ УДАР! ПРОМОЦИЯ НА ВСИЧКИ ДВД! 50 % ОТСТЪПКА, ДАЖЕ НА ФОРМАТ БЛУ-РЕЙ!“ Въпреки че касите са десет, само три са обслужвани от продавачки в сини жилетки с жълтото лого „ДЕ“. Две от жените зяпат през прозорците, третата чете „Здрач“. Още няколко служители се разхождат по пътеките между щандовете и усилено преливат от пусто в празно.
Те не интересуват Ходжис, но той вижда двама от тримата, които го интересуват. Антъни Фробишър (с очила като на Джон Ленън) разговаря с клиент, който стиска в едната си ръка кошница, пълна с преоценени дивидита, а в другата — пачка купони. По вратовръзката на Фробишър личи, че освен киберпатрулиращ той е също така управителят. Момичето с физиономия на скумрия и тъмноруса коса седи зад един компютър в дъното на магазина. Зад ухото ѝ е затъкната цигара.
Ходжис бавно поема по централната пътека с ПРОМОЦИЯ НА ВСИЧКИ ДВД. Фробишър го забелязва и вдига пръст, сякаш казва: „Скоро ще ви обърна внимание“. Ходжис усмихнато му махва — „Няма проблем“, Фробишър продължава да се занимава с клиента с купоните. Не го позна. Ходжис отива в задната част.
Мърлявата блондинка го поглежда и пак се втренчва в компютърния екран. И тя не го познава. Вместо с логото на „Дискаунт Електроникс“ ризата ѝ е с надпис „КОГАТО ПОИСКАМ ДА ЧУЯ МНЕНИЕТО СИ, ЩЕ ТИ ПРОГЛУША УШИТЕ С НЕГО.“ Младата жена играе осъвременена версия на „Питфол!“ — преди четвърт век по-старата версия омайваше дъщеря му Алисън. „Всичко, което отминава, се завръща“ — хрумва му. Сигурно е дзен правило.